DeFakto.bg DeFakto.bg
Предвиденото квалифицирано мнозинство за назначаване, повишаване, понижаване и наказване на съдиите, прокурорите и следователите да се намали с по 1 глас. До това решение е стигнал Съветът за съдебна реформа след два дни заседание. Резултатите оповестиха от Министерството на правосъдието.
Съветът, в който участват представители на министерства, на гилдиите в третата власт, на парламентарните партии, както и НПО, се събра извънредно заради промените в Закона за съдебната власт. Те описват основно разделението на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорско-следователска, както и изборът на неговите членове. Детайлизирането на правилата идва след конституционните промени.
Кой да има превес
След публикуването на промените за обществено обсъждане миналата седмица, като спорен се очерта въпросът за мнозинствата, с които двете колегии ще кадруват съответно съдиите, от една страна, и прокурорите и следователите, от друга.
Предложението бе това да става с мнозинство от минимум 9 гласа в 14-членната съдийска колегия (в нея влизат по 6 избраници на съдиите и на парламента плюс председателите на ВКС и ВАС). За прокурорската колегия (11 члена, от които 4 избраници на прокурорите, 1 на следователите, 5 на парламента плюс главния прокурор) бе записано мнозинство от 7 гласа.
Срещу това възрази бившият зам.-правосъден министър Петко Петков с аргумента, че с предвиденото мнозинство за съдийската колегия се поставя под съмнение принципът за съдийско самоуправление. Защото очевидно избраниците на самите съдии няма как да го формират.
След изказване на председателя на Съюза на съдиите Атанас Атанасов съветът е направил компромисна корекция – мнозинството за кадруване на съдиите от 9 се сваля на 8 гласа. За прокурорите и следователите от 7 мнозинството става 6 гласа.
„Една от основните цели на Министерството на правосъдието, при изработване на текстовете, бе да се изключи възможността, само с гласовете на членовете, избрани от парламента, да се вземат едни от най-важните решения, като тези за кадруването“, е заявила Екатерина Захариева.
Без пари за комисии
Съветът е гласувал също в закона да се запише изрично, че членовете на ВСС не получават допълнително възнаграждение за участието си в комисии към съвета. Тези пари отгоре на кадровиците от постоянно действащия съвет са конфликтна тема отдавна. Противниците на хонорарите изтъкваха, че за работата си във ВСС членовете му получават солидно възнаграждение като на върховни магистрати.
И машинно гласуване на вота за ВСС
По предложение на Атанас Атанасов съветът е приел в закона да се впише и машинно гласуване при избирането на кадровици от магистратската квота. В проекта е предвидено вотът да е с бюлетини на принципа един магистрат-един глас, като впоследствие гласуването може да стане електронно. Атанасов е изтъкнал, че с машинното гласуване сега ще се спести време за броенето на бюлетините и резултатите ще се отчетат веднага след последния подаден глас. „Това трябва да се случва при гаранция за спазване на тайната вота, за което е нужно детайлно разписване на правилата за прилагането на машинно гласуване“, е заявила министър Захариева. До края на деня се чакат предложения по новите текстове.
Общите събрания – в две последователни съботи
След обстойно обсъждане съветът е приел и решение за общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите за пряк избор на членове на ВСС. Те ще се провеждат в две последователни съботи. В първата ще се избира избирателна комисия и ще се изслушват кандидатите. А през втората ще се провежда самият вот.
Утре проектът с нанесените поправки ще бъда пратен за повторно съгласуване от ангажираните институции. На 2 март трябва да бъде внесен в МС.
