DeFakto.bg DeFakto.bg
Как ще прилагаме единните правила за наследяването в ЕС? Отговорът вече е в „Държавен вестник”. В днешния му брой са публикувани промените в ГПК, с които се създава нова Глава 58 б за признаване и изпълнение на съдебни решения и издаване на европейско удостоверение за наследство. Те са в изпълнение на Регламент (ЕС) № 650/2012. Правилата се прилагат при наследяване в случай на смърт, а регламентът е в сила от 17 август 2015 г. и важи за откритите наследства на и след тази дата.
Той се прилага спрямо всички аспекти на наследяването: от момента на откриването му до неговото окончателно уреждане, през неговото разпределяне и управление. Но изрично изключва всичко, свързано с дарения, договори за застраховка „Живот“, имуществени режими на съпрузите, задължения за издръжка и данъчното облагане
Въпросите са повече от отговорите
Основната новост е издаването на европейско удостоверение за наследство, което се признава във всички държави от ЕС.
Въпросителните още са повече от отговорите, правилата за наследяване са разнообразни. В най-общи линии регламентът дава право на гражданите на ЕС занапред да избират по законите на коя държава да бъдат наследявани – на държавата по гражданство или по пребиваване. Така българи, живеещи и починали в странство, могат да поискат наследството им да се разпределя по българските закони. И обратното. Нотариуси у нас неведнъж даваха примери за многообразието в наследствените казуси. Например по френското право, независимо от броя на децата съпругът винаги получава ¼ от имуществото. В Испания при отказ от наследство държавата прибира дела и няма възможност за отказ от наследство в полза на децата, както е у нас.
Има думата районният съд
Съществен въпрос бе кой у нас ще издава европейските удостоверения за наследство. Сега ГПК отговоря – ще го прави съответният районен съд. По принцип това е районният съд по последния постоянен адрес на починалия. Ако обаче няма такъв, издаването се поема от районния съд по последния му адрес в страната, а ако липсва и адрес – от Софийския районен съд. Актовете за издаване, поправяне, изменение или оттегляне на удостоверението се оспорват пред окръжния съд. За София – пред Софийкия градски съд.
Първоначално се предвиждаше европейското удостоверение за наследство и у нас да се издава от нотариусите, както е в повечето страни от ЕС, включително в съседна Румъния. Окончателното решение е друго. Мотивите на вносителя Министерски съвет: „Регламентът предвижда, че вътрешно компетентен за издаване на удостоверението следва да бъде съд или друг орган, който съгласно националното право е компетентен да разглежда въпроси в областта на наследяването. Към настоящия момент единствено районният съд има компетентност за решаването на въпроси, свързани с наследствените правоотношения. Освен това, районният съд има богат опит в разглеждането на дела с международен елемент, определянето на обичайно местопребиваване, както и притежава компетентност за извършване на процесуални действия по събиране на доказателства и връчване на документи в други държави членки”.
Красимир Катранджиев, председател на Съвета на нотариусите: Време е да ни дадат националното удостоверение за наследство
„Направихме необходимите усилия, проведохме много разговори и срещи, в крайна сметка решението е на законодателя” – така председателят на Съвета на нотариусите Красимир Катранджиев коментира пред De Facto Legal промените в ГПК. Напомни и че България се е забавила с повече от половин година с прилагането на регламента.
Според Катранджиев по-важно е друго – крайно време е издаването на националните удостоверения за наследство да премине към нотариусите. В момента с тях се занимават общините и техните служители определят кръга на наследниците и сложните родствени връзки, което е абсурдно.
