Евросъдът в Страсбург: И еднополовите двойки са фактически семейства

Поредно решение по казус, свързан с правата на еднополовите двойки, постанови Евросъдът в Страсбург.

И преповтори практиката си, че еднополовите двойки са фактически семейства и по-неблагоприятното им третиране в сравнение с разнополови фактически семейства е дискриминация.

Поредното произнасяне на Евросъда, макар и по казус от Хърватия, е пореден повод за размисъл у нас. Изложените факти бележат говорящи разлики не в полза на България и то по класическия проблем за разнополовите, не еднополови двойки. Най-новият член на ЕС, оказва се, отдавна е дал на тези двойки статут на семейства – нещо, което родният законодател упорито отказа да направи с новия Семеен кодекс та до днес.

За решението на Страсбург по делото „Пайич срещу Хърватия“ информираха от Българския хелзинкски комитет. Решението е от вторник, съдът е установил  нарушение на член 14 (забрана за дискриминация) във връзка с член 8 (правото на зачитане на личния и семеен живот) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Случаят

Жалбоподателката е гражданка на Босна и Херцеговина. През декември 2011 г. тя подава молба за разрешение за престой в Хърватия. Основанието е, че иска да живее със своята партньорка, с която е в трайна еднополова връзка.

В хода на процедурата полицейското управление в гр. Сисак, където се издават този вид документи, установява, че двете жени имат връзка от октомври 2009 г. и пътували често, за да бъдат заедно. Въпреки това молбата на Пайич е отхвърлена с мотив, че не са изпълнени изискванията на Закона за чужденците. Тя обжалва пред правосъдното министерство, откъдето обаче също отхвърлят молбата ѝ.

Кое е семейство?

Основанието е, че в Хърватия действа Закон за еднополовите съюзи, който урежда отношенията на еднополови двойки, но в него тези двойки не са признати за „семейство“, докато Законът за чужденците признава правата само на небрачни двойки, които са „семейство“, където като такива са припознати само разнополовите двойки.

Пайич инициирала дело за дискриминация пред административен съд с аргумента, че спрямо нея е упражнена дискриминация в сравнение с разнополовите двойки, които имат право на събиране на семейството, съгласно Закона за чужденците. Административният съд обаче отхвърля жалбата ѝ, тъй като правните последици на еднополовите съюзи са толкова ограничени, че тези двойки не се ползват от правото на събиране на семейството. През май 2013 г. конституционният съд на страната също отхвърля жалба на Пайич против това решение на административния съд.

Личен и семеен живот

ЕСПЧ се произнася, че еднополовите двойки, като тази на жалбоподателката, попадат в обхвата на понятията за „личен живот“ и „семеен живот“ по смисъла на член 8 от Конвенцията. Съдът отбелязва, че при променилата се социална обстановка, в която все повече държави страни по ЕКПЧ узаконяват отношенията на еднополовите двойки, би било изкуствено да се поддържа гледището, че за разлика от разнополовите, еднополовите двойки не водят „семеен живот“. И утвърждава произнасянето си в скорошното си решение по делото Валианатос и други срещу Гърция (жалби № № 29381/09 и 32684/09), съгласно което не може да се прави разлика между еднополови двойки в стабилна връзка, които живеят заедно, и такива, които поради професионални или социални причини не живеят заедно. Защото това не ги лишава от трайността във връзката им, заради която попадат в обхвата на понятието за „семеен живот“.

Стабилни връзки

ЕСПЧ отбелязва още, че хърватското законодателство признава извънбрачните връзки както на разнополови, така и на еднополови двойки, с което самите национални власти са признали, че и двете категории двойки са способни да формират стабилни и отдадени връзки. Съдът приема, че партньор на дадено лице в еднополова връзка, който подава молба за разрешение за престой, с намерението да води семеен живот в Хърватия, е в сравнима ситуация с партньор в разнополова връзка, който преследва същите цели. Въпреки това хърватското законодателство урежда възможността за издаване на такова разрешение само за разнополови двойки – бракувани или не. Поради това е налице различно третиране на основата на сексуална ориентация.

Съдът определя, че е в тежест на правителството да докаже, че различието в третирането може да бъде обосновано с преследването на законна цел и че средството, с което тази цел се преследва, е пропорционално, а не прекомерно. ЕСПЧ изрично сочи, че в случаи на различие в третирането на основата на сексуална ориентация, държавите страни по Конвенцията имат ниска степен на свобода на преценката. За целта хърватското правителство трябвало да покаже, че за да се постигне такава законна цел е необходимо изключването на определени категории хора – в този случай, лицата в еднополова връзка – от обхвата на съответното национално законодателство. Тъй като хърватските власти не представили такова доказателство, ЕСПЧ заключава, че нормите на Закона за чужденците са бланкетни, което е несъвместимо със стандартите на Конвенцията.