DeFakto.bg DeFakto.bg
Пробив в полза на гражданите постигна омбудсманът Мая Манолова след дискусия за непосилните такси, които се начисляват за неоказвани услуги. Занапред парите от 325 лв , които топлофикациите прибират като такса „юрисконсулт“, няма да се плащат от клиентите на топлофикациите, срещу които се водят дела. Това бе решено на форум, проведен по инициатива на омбудстмана, а повод за него са стотиците жалби на гражданите срещу разорението, до което водят подобни начисления.
По схема, показана от Манолова, се вижда как един дълг от 100 лв. към топлофикация нараства на 883 лв, а ако длъжникът я оспори, задължението му скача на на 1483 лв. Това е заради многобройните допълнителни плащания, които следват основния дълг – 25 лв. съдебна такса, 300 лв. за явяване на съд, 325 за „юриконсулт”, 350 лв. на юрисконсулт на Топлофикация пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ ), отделно минимум 108 лв за ЧСИ .Когато о гражданинът възрази, че не дължи 100-те лева, отива на исково производство, където дължи още 325 лв за „юрисконсулт“, 150 лв за експертизи и т.н. и т. н..
След дискусията, зам.-председателят на столичния общински съвет Николай Стойнев обяви, че общинските съветници ще гласуват да има таван на юристконсултското възнаграждение и то да не надвишава размера на задължението. Отпадането на таксата „юрисконсулт“ще бъде решено от КЕВР, заяви път шефът му Иван Иванов. Решението на КЕВР ще важи за всички топлофикации в страната и ще стане с промяна на общите условия. Бунтът на омбудсмана получи признание в още един аспект, а именно – ще бъде записано също, че топлофикацията е длъжна да уведомява клиента, че завежда дело срещу него за задължения, а той ще има срок от 15 дни да реагира. Омбудсманът очаква КЕВР в рамките на месец да отрази промените.
Това е успех за гражданите, каза Манолова, която поведе битка срещу „лесните“ пари за сметка на българите.
От гледна точка на правото обаче новите решения нямат правен стабилитет, напомнят юристи. Защото разрешението за такса „юрисконсулт” е залегнало в Гражданско процесуалния кодекс ( ГПК) и трудно може да отпадне с акт на административен орган, пък било КЕВР или Общински съвет, категорични са те. Не върши работа и уверението, че тази такса ще остане в размер на задължението,без да го надхвърля, защото е съмнително самото й начисляване.
Именно това съображение залегна в искането на Манолова до Конституциониня съд за отмяна на действащите текстове от Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс_(чл. 78 ал.8 от ГПК и чл. 161 ал. 1 изр. 3 от ДОПК) , които позволяват адвокатските възнаграждения на юрисконсултите. Според първия текст „В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт“. А според втория: „На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат“.
На практика гражданите заплащат услуги, които никога не са им били оказвани, а топлофикациите доказват вземанията си с бланки, писани като под индиго. Според омбудсмана тези разпоредби противоречат на принципи на правовата държава, неприкосновеността на частната собственост, равните условия за стопанска дейност и на равенство в процеса. Съдът трябва да отсъжда само реално направените разноски на спечелилата страна, категорична е тя. В искането на омбусмана се посочва, че юрисконсултът е служител на трудов договор при съответната страна и му се дължи трудово възнаграждение, което няма никаква връзка със стойността на предмета на делото (цената на иска).
„Работодателят не заплаща на юрисконсулта възнаграждение като на адвокат. От казаното става ясно, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение представлява възстановяване на разходи, които не са направени, няма да бъдат направени и не могат да бъдат направени, което влиза в противоречие с принципа за присъждане единствено на направените и доказани разходи и води до неоснователно обогатяване на страната, която е била защитавана от юрисконсулт – тя получава сума равна на определеното за адвокат минимално възнаграждение, което би могло да бъде значително, тъй като в повечето случаи е пропорционално на стойността на интереса, без всъщност такива разходи да са направени“, категорична е Манолова.
Б.а. Заради уместен въпрос на наш читател уточняваме: В момента таксата „юрисконсулт“ може да бъде административно намалена до размера на дълга, може да бъде и занулявана, но окончателното й отпадане е възможно – само след решение на Конституционния съд. Или, ако парламентът я извади от законите.
Подкрепям омбудсманът Манолова! Най-после да се намери лице в държавата, което да може прави разлика между труда и статута на юриста като адвокат и юрисконсулт.
Цялата тълкувателна политика на държавата за възнагражденията на юрисконсултите, извършвана от ВКС и ВАС е политика на несправедливост.
Юрисконсултът е лице на трудов договор за разлика от един адвокат като самонаето лице, извън характеристиките на едно трудовоправно отношение, каквото консумира един юрист на трудов договор.
Адвокатът няма работно време, а юрисконсултът, освен, че има работно време има работно място. Юрисконсултът е консултант на работодателя си при управление на предприятието на собственика. Адвокатът по дефиниция е защитник, чиято функция се проявява пред съдебните власти.
Нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е противоконституционна, защото е несправедливо на юридическо лице да се присъжда възнаграждения. след като е било защитавано от свой служител – юрисконсулт, който упражнява своя труд и в съда и в управлението на фирмата на работодателя.
Законът в чл. 78, ал. 8 от ГПК е несправедлив. Тази норма буквално регламентира по законен път да се пресират страните, ползвали адвокат.
Съдът, прилагайки чл. 78, ал. 8 от ГПК от орган за справедливост се превръща в орган за възмездие, защото раздава пари, които не са разходвани за защита т.е. юридическото лице или административният орган не са дали хонорар на своя юрисконсулт, както клиента плаща на своя адвокат.
Нормата на чл.143, ал.4 от АПК е справедлива норма, но изкривена от един корпоративен интерес на общността на съдиите, действайки от презумпцията на висша инстанция, каквато е Върховният административен съд.
Актът на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд на Република България – ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/13.05.2010 на Върховния административен съд на Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС е решило: „В случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство.“
Т.е. в името на народа върховният административен съд е решил да се ограбват страните, явили се в спор с ответната им страна, представлявана от свой служител, който получава заплата на основата на трудов договор като им се даряват пари, не ангажирани като хонорар в съдебен процес единствено и само за защита пред съда.
Т.е. върховният административен съд е решил, че държавата е по-равна от гражданите и юридическите лица, предвид чл.117, ал.1 от Конституцията. Това е решил върховният административен съд.
А, къде остава достойнството на личността по чл.4, ал.2 от Конституцията, която е изнудена от съдия със съдебен акт, да си плати рекета на държавата, защото административните органи като изпълнители на законите са длъжни да ги съблюдават в името на конституцията. Ако Изпълнителната власт се толерира от Съдебната власт, то къде е народния суверенитет и каква му е функцията, след като профила на българската парламентарна република е един форма на тиранична държава, която има едни субекти за по-равни от гражданите, защитени по конституцията.
Суспендирана е защитата на лицата с трудовоправно отношение и равноправните на същото форми, тъй като трудовата функция на гражданите е особена функция за разлика собственическата им функция като притежатели на вещи. Работната сила не е вещ, а способност на човека да се труди, за да получава пари, като се възпроизвежда.
Защитата на трудовата функция на гражданите е базис, от който следва всичко за личността на гражданина.
Практиката на Върховния касационен съд да взема пари от ищци, защитавайки своята трудова функция, като им присъждат разноски по чл.78 от ГПК след загуба на един спор пред съда е несправедлива, след като чл.83, ал.1, т.1 от ГПК е самостоятелна норма и няма смислова връзка между чл.83, ал.1, т.1 от ГПК и чл.78 от ГПК, освен нормата на чл.83, ал.3 от ГПК, но това задължение на съда, а не ищците по чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.
Обобщавайки, нормите на чл. 78, ал. 8 от ГПК и на чл.143 от АПК, изкривена с неконституционосъбразната власт на магистратите, прогласували ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/13.05.2010 на Върховния административен съд на Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС са неконституционосъбразно прилагани. Не трябва да се даряват пари на държавата, заради своите юрисконсулти, изпълнявайки своите трудови задължения да бъдат в съда и да защитават своя работодател, в случая държавата като административни органи.
Един ищец по чл.83, ал.1, т.1, ако е бил лош служител, то щял да е бил санкциониран.
Много любопитен коментар. Г-н Бойчев, изпратете ни снимка, – да го публикуваме като самостоятелна статия, ако не възразявате. Л.Хр.
http://www.bgnow.eu/news.php?newsid=54952&fb_action_ids=1107979389212570&fb_action_types=og.comments
Да видим сега при условията на 150 от Конституцията дали тази противоконституонност ще бъде дадена за тълкуване? И кой от оправомощените органи първи се „събере смелост“ да го направи. Може би пък това е повод да се приложи новата алинея 4 на чл. 150. Иначе е прав г-н Бойчев и съдебната практика показва как за една и съща деятелност се получават два пъти пари – веднъж като трудово възнаграждение и втори път като (ако бъде) спечелено дело в условията на дълъжностна характеристика да се защитават интересите на работодателя.
Ами крайно време е институциите да аутсоурснат юридическите услуги и да си наемат адвокати, а не да назначават юрисконсулти. Само че трябва да отпаднат и минималните такси на адвокатите, за да си действа нормално конкуренцията. Е, в такъв случай и „драмата“ на Манолова ще я няма и, може би, някой ще се заеме със същинските проблеми с топлофикациите…