Защо подкрепям омбудсмана Манолова

De Fakto 26.02.2016 Коментари Напишете коментар 2,161 Прегледа

Defakto.bg

Преди дни омбудсманът Мая Манолова успя да „редуцира“ до размера на дълга таксата „юрисконсулт“ (от 325 до 350 лв) , която топлофикациите начисляват на абонатите си. Отделно, омбудсманът поиска от Конституционния съд да обяви таксата за противоконституционна, защото на практика гражданите са принудени да заплащат услуги, които никога не са им оказвани.Както и че юрисконсултите работят по трудови правоотношения и не им се дължат възнаграждения като на адвокати. Съдът трябва да отсъжда само реално направените разноски на спечелилата страна, категорична е тя.

По този повод думата взе читателят Тодор Бойчев, чието мнение публикуваме. Ето какво казва той:

Подкрепям Мая Манолова! Най-после да се намери лице в държавата, което да прави разлика между труда и статута на юриста като адвокат и юрисконсулт.

Цялата тълкувателна политика на държавата за възнагражденията на юрисконсултите, извършвана от ВКС и ВАС е политика на несправедливост.
Юрисконсултът е лице на трудов договор за разлика от един адвокат като самонаето лице, извън характеристиките на едно трудовоправно отношение, каквото има един юрист на трудов договор.
Адвокатът няма работно време, а юрисконсултът, освен, че има работно време има работно място. Юрисконсултът е консултант на работодателя си при управление на предприятието на собственика. Адвокатът по дефиниция е защитник, чиято функция се проявява основно пред съдебните власти.
Нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК( текстът позволява начисляването на възнаграждението “ юрисконсулт“) е противоконституционна, защото е несправедливо на юридическо лице да се присъжда възнаграждения. след като е било защитавано от свой служител – юрисконсулт, който упражнява своя труд и в съда и в управлението на фирмата на работодателя.
Съдът, прилагайки чл. 78, ал. 8 от ГПК от орган за справедливост се превръща в орган за възмездие, защото раздава пари, които не са разходвани за защита т.е. юридическото лице или административният орган не са дали хонорар на своя юрисконсулт, както клиента плаща на своя адвокат.

Нормата на чл.143, ал.4 от АПК е справедлива норма ( бел.ред ,_ в нея се казва, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят й заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата). Но тази норма е изкривена от общността на съдиите от Върховния административен съд. В Тълкувателно решение №3/13.05.2010 на Общото събрание на съдиите от от I и II колегия на ВАС решиха: „В случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство.“

Тоест, в името на народа върховните съдии позволиха да бъдат ограбвани гражданите от Топлофикация, например , представлявана от свой служител, който получава заплата по трудов договор и не му се дължи хонорар за защита пред съда. Тоест, съдиите решиха, че държавата е по-равна от гражданите.

А, къде остава достойнството на личността по чл.4, ал.2 от Конституцията, която е изнудена да плаща рекет на държавата. Ако изпълнителната власт се толерира от съдебната власт, то къде е народният суверенитет и каква му е функцията, след като профила на българската парламентарна република носи белези на една тиранична държава?

Още по темата Манолова скъси такса „юрисконсулт“, окончателното й отпадне зависи от Конституционния съд

Защо подкрепям омбудсмана Манолова

About De Fakto

Проверете също

Вашият коментар Отказ