Пак осъдиха държавата за полицейско насилие

Фактите по случая

Жалбоподатели са четирима български граждани –  съпрузи и двете им деца, които към датата на събитията са на 4 и 8 години. През юли 2011 г. полицията в Пловдив получава сигнали, че първият жалбоподател се занимава с лихварство и срещу дадените от него заеми  взема като залог движими и недвижими вещи и записва всички свои длъжници в специална тетрадка. За да бъде открита тя и други доказателства, свързани с тази незаконна дейност, е планирана полицейска операция, която на 18 ноември е одобрена от прокуратурата. В ранната сутрин на 21 ноември 2011 г. няколко тежко въоръжени  и маскирани полицаи нахлуват в жилището на жалбоподателите, които още спят. В една от стаите те намират първия жалбоподател, когото заобикалят и го държат разсъблечен по бельо в продължение на час преди да му бъдат поставени белезници. Съпругата и двете деца, са събудени от силния шум . Децата започват да плачат, а в първия момент втората жалбоподателка изпада в безсъзнание, след което се свестява, но получава силно главоболие и хипертонична криза.

В продължение на около два часа е извършено претърсване и изземване в дома на жалбоподателите, след което първият от тях е отведен с белезници пред погледите на насъбрали се съседи пред дома му  в гр. Раковски. По-късно същия ден протоколът за претърсване и изземване е одобрен от съдия. Жалбоподателят остава задържан под стража до 24 ноември 2011 г., когато мярката му за неотклонение е изменена в парична гаранция. Производството е прекратено от прокуратурата на 22 март 2012 г.

Жалбоподателите повдигат оплаквания по чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията.

Преценката на Съда

Съдът отхвърля всички възражения на Правителсвото за недопустимост на жалбата.

Той констатира, че начинът на осъществяване на полицейската операция никога не е бил обект на  анализ от страна на националните юрисдикции.

Европейският съд отбелязва, че няма спор между страните, че нахлуването в дома на жалбоподателите е извършено от специализирано полицейско поделение на 21 ноември 2011 г., но е спорен часът – дали това е  8.00  или 6.40 сутринта. Анализът на извършените следствени действия и записът на часа на задържане на първия жалбоподател в протокола доказват, че проникването в дома е извършено преди 8 часа.

Съдът отбелязва, че полицейската операция е преследвала легитимна цел и безспорно може да се приеме, че е била в интерес на обществото. Обаче макар и жалбоподателите  да не са били физически наранени, тя е включвала известно насилие, изразяващо се в изкъртване на входната врата и нахлуване вътре в къщата, в която освен жалбоподателите в момента са се намирали майката и сестрата на първия жалбоподател. Освен това от документите по делото се установява, че следствието е дапочнало няколко месеца по-рано и въпросите  относно неправомерните действия на жалбоподателя не са били ясно установени. Що се отнася до неговата личност, нищо не позволява да се стигне до заключението, че  предшестващото му поведение е било засрашаващо и той е представлявал опасност, която да обосновава поведението на полицията за нахлуване в дома му. Съдът взема под внимание и факта, че на първия жалбоподател са били поставени белезници и в този вид той е бил изведен от дома си пред погледите на неговите съграждани. Той отбелязва и обстоятелството, че полицията въобще не е взела под внимание обстоятелството за евентуалното присъствие на съпругата и двете деца при самото планиране на операцията. Европейският съд упреква полицията за това, че тя не е планирала други способи да изпълни своята операция, като избере по-късен час за извършването й или да преразпредели участниците в нея.

Отчитането на легитимните интереси на съпругата и на децата е било още повече наложително с оглед на това, че тя не е била заподозряна в извършването на никакво престъпление, а децата са били твърде малки.

Съдът упраква властите и за липсата на предварителен съдебен  контрол  относно необходимостта и законността на извършеното претърсване, което е било предоставено на дискрецията на полицията и на органите, натоварени с досъдебното производство. Той е на мнение, че един предварителен контрол би могъл да гарантира преценката за пропорционалност между законните интереси на останалите трима жалбоподатели и интересите на обществото да бъде задържано едно лице, заподозряно в извършването на престъпление.

Що се отнася до психологическия ефект от полицеското нахлуване в дома на жалбоподателите Съдът напомня, че тези операции неминуемо засягат по един негативен начин емоционалното състояние на засегнатите лица. В случая обаче има елементи, неоспорени и от Правителството, които доказват, че жалбоподателите са били твърде силно разтърсени от събитията . Втората жалбоподателка дълго време е страдала от криза на безпокойство, безсъние и депресия, приемала е лекарства и е получила хипертония. Децата са били силно разтърсени от събитията, в резултат на което по-голямото момче е започнало да проявява агресия в училище, а по-малкото е изпитвало непрекъснат страх и е разпитвало майка си дали полицията няма пак да нахлуе в дома им.

Съдът взема под внимание и ранния утринен час, в който започва полицейската операция

От маскирани и тежко въоръжени полицаи, поради което за него е несъмнено, че тези действия следва да бъдат квалифицирани като акт на унизително отношение.

Комплексната преценка на всички изброени фактори мотивира Европейския съд да достигне до заключението си, че е било допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Съдът наред с това установява нарушение и на чл. 13 във връзка с чл 3, както и на чл. 8 и чл. 13 във връзка с чл. 8.

Той намира, че е била налице намеса в правото на жалбоподателите за неприкосновеност на тяхното жилище поради това, че къщата им е била претърсена и отговорните лица са иззели редица документи, намерени там. Ето защо  той подлага на преценка дали тази намеса е била оправдана в светлината на чл. 8§2 от Конвенцията – т.е. дали е била предвидена от закона и оправдана в едно демократично общество.

Съдът  констатира, че претърсването е било извършено без разрешението на съдия, макар че чл. 161, ал. 2 от НПК предвижда това само в случаите на бързи и неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Редакцията на нормата на практика оставя твърде голяма свобода на действие на властите както относно преценката за необходимостта, така и до обема на претърсването и изземването. Съдът специално отбелязва, че макар и върху протокола да не е било отбелязано само  „разрешавам“, както това е било направено по делото Gutsanovi c. Bulgarie (n^o 34529/10, решение от 15 oктомври 2013), в настоящия случай съдът не е изложил никакви аргументи относно необходимостта от извършването на подобни действия и не е осъществил ефективен съдебен контрол върху законността и необходимостта от тези следствени действия. А този контрол е бил още повече необходим, тъй като жалбоподателите въобще не са били уведомени относно предмета на воденото разследване и какво точно е предмет на претърсването и изземването.Европейският съд взема под внимание, че досъдебното производство е започнало още през юли 2011 г., докато конкретните действия са били одобрени на 18 ноември 2011 г., поради което се поставя въпросът дали не е могло да се поиска предварително разрешение от съд.

Въз основа на извършения анализ Съдът достига до заключението, че макар и съответните действия да са имали законово основание във вътрешното право, националното законодателство не е предоставило на жалбоподателите достатъчни гаранции срещу произвол както преди, така и след претърсването. Поради това те са били лишени от защита срещу произволното отнасяне, гарантирано им от принципа на върховенството на закона в едно демократично общество. Ето защо Съдът установява нарушение на чл. 8§2 от Конвменцията, както и на чл. 13 във вр. с чл. 8.

Съдът установява наред с това нарушени и на чл. 3 , като и на чл. 13 във вр. с чл. 3.

На жалбоподателите е присъдено обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

Това е поредния случай, в който Европейският съд установява неправомерна операция на полицията без предварително разрешение от страна на националния съд и формално дадено такова след извършената операция. Делото е разгледано с приоритет и твърде бързо с оглед голямата претовареност на ЕСПЧ – за по-малко от 4 години. Трудно е обаче да се прогнозира дали органите на МВР и прокуратурата ще променят практиката си. Дали и българският съд ще се научи да преценява не формално , а по същество исканите разрешения за извършване на претърсване и изземване. Докато не се стигне до лична отговорност и ангажирането им за заплатените от българските данъкоплатци обезщетения заради безпардонното неглижиране на законодателството, едва ли можем да очакваме промени.

Текстът е публикуван в блога на Светла Маргаритоваhttp://pravanachoveka