Последни новини
Home / Законът / Кога детето може да пътува и без съгласието на родител, ще тълкува ВКС

Кога детето може да пътува и без съгласието на родител, ще тълкува ВКС

Defakto.bg

Важни въпроси, свързани с пътуването на деца в чужбина и съвместното упражняване на родителски права, са на вниманието на Върховния касационен съд. По искане на председателя Лозан Панов с тълкуването на разпоредбите от Семейния кодекс ще се занимае Общото събрание на Гражданската колегия на съда.

Конкретно в тълкувателно дело №1 за 2016 г. Гражданската колегия трябва да отговори на въпросите: „При какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши по реда на чл. 127а от Семейния кодекс (СК) пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител?” и „Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?”.

Първият въпрос се поставя в контекста на решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото „Пенчеви срещу България” от 10.02.2015 г.. В него е прието, че отказът на ВКС да разреши неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете, придружено от своята майка, без съгласие на бащата представлява намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Като позоваването на константната съдебна практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено като „прекалено формалистичен подход”. Според евромагистратите съдът следва да прецени всички факти от значение за интереса на детето – адаптирането му към средата в съответната чужда държава, възможността там да му бъдат осигурени подходящи условия на живот, наличието на реален и конкретен риск при пътуването му с единия родител в чужбина. „Постановеното осъдително решение на ЕСПЧ срещу България обаче изисква въпросът за допустимите параметри на разрешението по чл. 127а от СК да бъде поставен на вниманието на Общото събрание на Гражданската колегия, като се преценят предпоставките посочената практика да бъде променена като неправилна”, Лозан Панов.

По втория въпрос за съвместното упражняване на родителските права в искането се посочва, че още при действието на Семейния кодекс от 1968 г. е прието Постановление на Пленума № 1/1974 г., с което е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод. Според т. 3 бракоразводният съд определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще. Тези указания, основаващи се на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 СК (1968 г. – отм.), респ. чл. 106, ал. 1 от СК (1985 г. – отм.), не са обявени за изгубили актуалност и при действието на новия Семеен Кодекс (в сила от 01.10.2009 г.), доколкото разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК предвижда, че при липса на споразумение между съпрузите бракоразводният съд служебно постановява при кого от родителите да живеят децата и на кого се предоставя упражняването на родителските права. Същевременно в практиката са налице и случаи, при които споразумението по чл. 59, ал. 1 СК предвижда т. нар. споделено/съвместно родителство, при което двамата родители продължават съвместно да упражняват родителските права и задължения и детето пребивава и при двамата. „Доколкото обаче задължителните постановки на ПП № 1/74 г. се явяват пречка такъв режим да бъде постановяван от бракоразводния съд при липса на съгласие между съпрузите, а същевременно следва да бъде отчетено неговото несъмнено предимство от гледна точка на съхраняването на емоционалната връзка на детето с двамата му родители и пълноценното му възпитаване и израстване, следва да се прецени евентуалната необходимост от преразглеждане на дадените императивни указания, според които при развод родителската власт винаги се концентрира в единия родител. Извършеното проучване на практиката на районните и окръжните съдилища в страната показа, че действително по въпроса са процедира противоречиво” – пише в искането на председателя на ВКС. Той допълва, че в случаите, при които бракът се прекратява с одобряване на споразумение между съпрузите при развод по взаимно съгласие, в практиката са налице както актове, с които родителските права се предоставят за упражняване на единия родител, така и такива, с които са предоставени за съвместно упражняване на двамата родители. „При така установените колебания в практиката относно предоставянето на родителските права за упражняване на единия или на двамата родители са налице предпоставките за сезиране на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, като по тълкувателен път на съдилищата се дадат указания относно принципната възможност при развод родителските права да се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители и се прецени необходимостта от допълване на постановките, обективирани в т. 3 от ПП № 1/1974 г.” – пише в искането.

About De Fakto

Проверете също

Съюзът на юристите в България категорично настоява управляващите да оттеглят проекта за нова Конституция

127-те  депутати, подписали проекта за нова Конституция да оттеглят внесения законопроект. За това настоява  Съюзът …

Петима обвинени след акция срещу иманяри в Пловдивско и София, иззети 1500 старинни монети

Специализираната прокуратура привлече към наказателна отговорност три лица за участие в организирана престъпна група за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.