Политиците и висшите чиновници вече ще трябва да декларират имуществото и доходите не само на съпруг и съпруга, но и на лица, с които са във фактическо съпружеско съжителство. Това предвижда новият вариант на антикорупционния закон, който в сряда е бил обсъден на оперативно заседание на кабинета. Следващата седмица ще бъде приет и официално.
В антикорупционния закон за първи път се записва дефиниция за съжителството.
Според нея то възниква, ако двама души живеят заедно повече от 2 г.
По-късно през деня вицепремиерката Меглена Кунева представи проекта и на депутатите от ГЕРБ, АБВ, РБ и Патриотичния фронт.
Запазва се задължението за деклариране имуществото и доходите и на ненавършили пълнолетие деца на хората от висшите етажи на властта, обясни тя по време на парламентарния блицконтрол.
От 5 на 10 хил. лева се вдига прагът за деклариране на чужди вещи, които се ползват от хората от властта. Ще се описват и платени курсове и образование над тази сума.
Шефът на единния антикорупционен орган – националното бюро, и неговите четирима заместници, ще се избират от Народното събрание. Те, както и служителите на бюрото ще бъдат подлагани на тестове с детектор на лъжата.
Запазва се възможността в бюрото да бъдат подавани и проверявани анонимни сигнали
за корумпирани чиновници.
Ще се разглеждат обаче само тези, подкрепени с доказателства, увери Кунева. Именно анонимките бяха една от причините внесеният от нея първи вариант на закона да бъде бламиран от парламента. Били предвидени и допълнителни гаранции срещу злоупотреби, ще се прави и предварителна проверка.
Разширен е кръгът на лицата, заемащи висши държавни длъжности, които ще бъдат проверявани – включени са висшият военен състав и шефовете на ключови за икономиката агенции, каза Кунева. Тя обясни, че всички редови служители също ще подлежат на антикорупционни проверки, но те ще се извършват от съответните инспекторати. В момента на проверка подлежали над 100 хиляди души, а 70% от случаите били дребни. В парламента Кунева обясни още, че новият закон касае само висшите публични длъжности, на които са около 15 000 души, плюс магистратите, които са около 5000.
В антикорупционното бюро ще се влеят сегашните БОРКОР, Комисията за конфискация на незаконното имущество и звеното на Сметната палата, което обработва имуществените декларации на политиците.
20 000 лв. разминаване между разходите и приходите на политик или висш чиновник ще са достатъчни срещу него да започне задълбочена проверка, предвижда предложеният проектозакон. В първоначалния вариант сумата бе 10 000 лв.
Променя се и процедурата по отнемане на незаконно придобито имущество. Предлага се „значителното несъответствие“ между имуществото и нетния доход да е 120 000 лв., а не както досега – 250 хил. лева. Ако проверката докаже такава разлика между декларирано и притежавано имущество, тръгва процедура по отнемане.
Националното бюро срещу корупцията ще може да изисква отпадане на банкова, данъчна и застрахователна тайна за проверяваните. Ще има и достъп до кредитния регистър.
* Материалът е препечатан от в. „24 часа“