Полските съдилища неправомерно са отказали да върнат дете в Обедиеното кралство, защото неговата майка не пожелаела да живее там. Така те са нарушили чл. 8 (правото на неприкосновеност на личния и семеен живот) от Европейската конвенция за защита правата на човека.
Това е единодушното заключение на съдиите от четвърта секция на Европейския съд по правата на човека в постановеното от него решение на 1 март 2016 г. по жалбата на K.J. v. Poland (№ 30813/14).
Фактите по случая
Жалбоподателят, полски гражданин, се жени за полска гражданка и през 2005 г. семейството заминава за Обединеното кралство. През януари 2010 г. им се ражда дъщеря, за която се грижат и двамата родители. През юли 2012 г. съпругата заминава с детето за Полша със съгласието на мъжа си, за да прекара там отпуската си. На 9 септември тя гоинформира, че няма да се върне там заедно с детето. Жалбоподателят започва процедура на основание Хагската конвенция относно гражданските аспекти на межународното отвличане на деца (1980 г.). Полските съдилища отхвърлят искането му детето да бъде върнато при него в Обединеното кралство, основавайки се на опасенията на майката, че след развода, който е в ход, на детето няма да му се разрешава повече да напуска Обединеното кралство. Националните юрисдикции възприемат тези мотиви като достатъчно убедителни, за да достигнат до извода, че връщането на детето във Великобритания – с или без майката в неговата обичайна среда в Обединеното кралство, би го поставило в една неблагоприятна ситуация по смисъла на чл. 13б от Хагската конвенция. Полските съдилища вземат предвид ниската възраст на детето (по това време на по-малко от три години), както и факта, че майката е била непрекъснато с нея и е полагала основните грижи, както и отсъствието на бащата след отвличането на детето. Те преценяват, че отделянето на момиченцето от майка му би имало необратими негативни последици за него. От друга страна, дори детето да се върне в Обединеното кралство заедно с майка си, това не би имало положителен ефект върху неговото развитие, тъй като майката никога не се била адаптирала към живота в тази страна и заминала там не по собствена воля. Полските съдилища основават решенията си и на назначената психологическа експертиза, съгласно която най-добрият интерес на детето изисква то да остане в Полша със своята майка.
Бракоразводното дело към настоящия момент все още не е приключило, а по привременните мерки полските съдилища са предоставили право на бащата да бъде с детето си два уикенда всеки месец и през част от ваканцията.
Преценката на Съда
Съдът аналзира случа в светлината на Хагската ковенция от 25 октомври 1980 г. относно гражданските аспекти на международното отвличане на деца и Обяснителния доклад към Конвенцията, подготвен от Elisa Perez-Vera(публикуван от Хагската конференция по международно частно право(НССН) през 1982 г. (известен като „Докладът Perez-Vera“)
Европейският съд посочва, че за полските юрисдикции фактът, че майката не е пожелала на живее в Обединеното кралство е бил от централно значение. Те са приели, че конфликтът между родителите и предполагаемата неспособност за адаптация на съпругата да живее в чужбина, са достатъчно убедителни аргументи, за да достигнат до извода, че е налице хипотезата на чл. 13b от Хагската конвенция. Европейският съд преценява като неправилна тази позиция на полските съдилища. На първо място, защото не са били налице никакви обективни пречки за завръщането на майката в Обединеното кралство. Освен това, след като именно съпругата е била тази, която е отвлякла детето, нейна е била тежестта да докаже съществуващите рискове за развитието му.Вместо това тя е изложила аргументи, които не обосновават предпоставките за приложението на чл. 13b. Нищо от установените факти пред националните юрисдикции не е водело до извода, че майката ще бъде възпрепятствана да се върне във Великобритания с детето си или че за нея същестувва риск от наказателно преследване там, нито пък са били събрани факти, че съпругът ще лиши съпругата си от срещи с детето на британска територия. или би рискувал да бъде лишен от правото си да претендира за предоставяне на родителски права.
На второ място, приемайки, че завръщането на детето там заедно с майка му би заличило позитивните ефекти от развитието на детето, националните съдилища не са взели предвид заключенията на една от психологическите експертизи, съгласно които детето, което много лесно се е приспособявало, е било в добро психично здраве, било е тясно свързано и с двамата си родители и е поставяло Полша и Обединеното кралство в равни позиции без да изказва предпочитания.
Наред с това Съдът отбелязва, че националната процедура, основаваща се на Хагската конвенция(доколкото това е спешна процедура по своя характер), предполага по-голяма бързина,а в случая тя е продължила една година от датата на регистриране на искането за връщане на детето до окончателното решение на полските съдилища. Вярно е, че срокът от 6 седмици, посочен в Хагската конвенция, е инструктивен, но нищо не обяснява продължителност от 48 седмици, което е повече от 8 пъти над препоръчаното време. Не са представени никакви обяснения за причините, поради които процедурата е приключила с такова закъснение.
В заключение Съдът достига до извода, че държавата не е изпълнила своите позитивни задължения, произтичащи от чл. 8 на Европейската конвенция за правата на човека.
От друга страна, като взема предвид, че детето живее с майка си повече от три години и половина, Съдът преценява, че неговото решение не слева да бъде тълкувано като задължаващо Полската държава да предприеме мерки, за да бъде върнато детето в Обединеното кралство.
Жалбата е разгледана с приоритет (тя е регистрирана в Съда на 12 април 2014 г.) и е класирана с второ ниво по важност.
Материалът е публикуван в блога на Светла Маргаритова