Здравната реформа на Москов пред Конституционния съд днес 

 Днес Конституционният  съд решава едно от най- сериозните си дела  за годината, свързано с  новостите  в  здравната реформа на Петър Москов.  Става дума за делото, по което опозицията оспори  като  противоконституционни   промените в Закона за здравното осигуряване, според които  медицинските услуги се поделят в два пакета. Както и новата разпоредба, че до 2026 г. държавата ще плаща  в половин размер здравните вноски на осигуряваните от нея лица.

Съдия-докладчик по делото е  Стефка Стоева, бивш зам.председател на Върховиня административен съд.

Фаворит на проблема е разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, който поделя медицинската помощ на основен и допълнителен пакет. Според замисъла в основния пакет попадат всички тежки и социално значими заболявания, които са с гарантиран финансов ресурс. В допълнителния пакет влизат болести, лечението на които може да се отлага. А ако пациентът не желае да е в листа на чакащите и иска незабавно лечение, ще трябва да си го плати или да разчита на допълнително здравно осигуряване.

Колкото и да е категоричен министър Москов, че промените не застрашават здравето на българските граждани, остават съмненията,  че неяснотите, заложени в закона са повече от правилата, които би трябвало да гарантират общественото спокойствие за един от най-важните въпроси за нацията – здравето и правото на живот.  Така, на практика КС трябва да отсъди дали финансовата целесъобразност на реформата, се вписва в задължението на държавата безукорно да осигурява достъпна  медицинска помощ на всички осигурени български граждани, независимо от материалното им положение.

През 1998 г. КС се  произнесе с  решение № 32, че понятието „достъпна” медицинска” според  Конституцията означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване и  еднакви възможности за ползване на лечението”.  Поне според  това решение трудно може да се направи извод, че някой е в състояние да  определи на кои болести лечението може да се отлага и кои са  социално значими, така че пациентите, независимо от  материалното си състояние, да бъдат лекувани с приоритет.

Днес се очаква да получим отговор дали разделението на медицинските услуги в отделни пакети  на практика въвежда „различни” възможности за лечение.

Абсолютно нарушение на принципа за равенство с останалите осигурители  е и освобождаването на държавата от задължението й да плаща пълния размер на вноските на осигуряваните от  нея лица, заявиха  опозиционните депутати. Законът за здравното осигуряване записа, че до 2026 г. държавата като осигурител на определени групи граждани ще заплаща ( ученици до 18 г, студенти до 26 г., докато учат, хора на социални помощи и др) 55 % от минималната  база за здравно осигуряване. Тоест, половината от  минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се.  Макар че има много юридически аргументи  срещу въведената привилегия, е добре да се знае, че  ако КС отмени разпоредбата, на нейно място идва старото правило на закона.  А то не  предвижда  задължения за държавата да заплаща пълната осигурителна вноска в бъдеще, напомнят юристи.

Пред КС има още едно висящо дело, свързано със здравната реформа, а именно –опозицията оспори и поправките  в Закона за лечебните заведения, според които НЗОК ще преценява с кои лечебни заведения да сключва договор и да закупува услуги, както и реда за създаване на нови болници и услуги в стари лечебни заведения.

Докладчик по това дело, което още не е насрочено, е съдия Георги Ангелов.