Съюзът на съдиите: Г-н Цацаров, не ни бъркайте с прокурорите

Отворено писмо-декларация по повод последните медийни изяви на главния прокурор изпрати Съюзът на съдиите. И го призова да не бърка съдиите-арбитъри с представителите на държавното обвинение.

Повод са коментарите на Сотир Цацаров вчера пред БНТ, че за провала на знакови дела отговорност носи и съда, а прокуратурата си е свършила работата по тях. Като примери бяха посочени процесите срещу Христо Бисеров и Цветан Цветанов, приключили с оправдания.

Ето декларацията с незначителни съкращения:

„Изказването на главния прокурор е отчетлив опит да прехвърли и вмени отговорности на съда, каквито той не носи. В правовата държава, в която се съблюдават принципите на върховенството на закона, на независимостта и безпристрастието на съда и на справедливия съдебен процес, са недопустими заключения, че съдът „е виновен” за оправдателните присъди. По подобна сбъркана логика, съдът би следвало да е „виновен” и за осъдителните присъди. Заключения от такъв тип, несъвместими с основни правни постулати, не просто подкопават доверието в съда, внушавайки, че той следва да вземе нечия страна – в случая тази на прокуратурата – и да постановява актовете си само в неин интерес, но са абсолютно неприемливи от гледна точка на минималния стандарт, изискуем за върховенството на закона.

Ролята на съда не е на „борец с престъпността”, защото той не е овластен да повдига обвинения. Още по-абсурдно е да се очаква от съда да действа „в тандем” с обвинението, подпомагайки преодоляването на слабостите в тезата му или толерирайки дефицитите и/или непреодолимите пропуски в доказателствения му подход. Срещу подсъдимия има един държавен обвинител и това е прокурорът. Съдът не е помощник на последния. Съдът е арбитър и за да се справи качествено с тази своя функция той трябва да е независим и безпристрастен. Затова по закон съдът е равноотдалечен както от прокуратурата, така и от подсъдимия, както от ищеца, така и от ответника, както от жалбоподателя, така и от административния орган. Когато решава дело, съдът се произнася въз основа на доказателствата. Изцяло подчинените на г-н Цацаров прокурори разполагат с цялата държавна власт да събират доказателства в досъдебното производство, в техните ръце е целият ресурс на МВР и ДАНС, както и на десетки контролни органи. Не съдът, а прокурорът е „господар на досъдебното производство” и от качественото ръководство на последния зависи какви доказателства ще бъдат събрани, дали това ще е своевременно, както и дали ще се повдигне на някого обвинение и какво ще бъде то.

Изразеното от главния прокурор становище е опасно за демокрацията, тъй като на съда се приписва роля, каквато той няма. Задачата на съда е да анализира представените пред него доказателства и да прецени дали има извършено деяние, дали то е извършено от подсъдимия и дали е извършено виновно. В правовата държава коректив за дейността на полицията и прокуратурата е съдът, а не обратното, както се опитва да внуши в изказването си главния прокурор. В мотивите си решаващият съдебен орган излага съображения по (не)доказаността на всяко обвинение, с което е сезиран. Съдът е подчинен само на закона. Иначе не би могъл да въздаде справедливост. И ако по някаква причина, която трудно може да се определи като легитимна, за прокуратурата е възможно да повдигне обвинение съобразно конюнктурата, за съда в правовата държава е абсолютно недопустимо да постанови своя съдебен акт по също такива съображения. За да не сме голословни привеждаме цитат от предходно интервю с главния прокурор, в което се коментира дело, приключило с оправдателна присъда: „А какво направиха политиците с Бисеров – те го извадиха от Народното събрание и ни хвърлиха няколко листа само с данни за съществуването на въпросната банкова сметка. Македония реагира веднага. Каквото можахме за Швейцария за разкриване на банкова тайна, направихме.” Резонно възниква въпросът, ако „няколко листа само с данни за съществуването” на нечия банкова сметка са били достатъчни на прокуратурата да повдигне обвинение, очаква ли се от съд в правова държава да прояви същия безкритичен подход към един „изваден” от Народното събрание политик. И друг, но не по-маловажен въпрос, защо държавното обвинение внася обвинение, чието доказване самото то определя като невъзможно.

Контрапродуктивен е отказът за анализ на проблемите в тяхната същност, съчетан с опитите да се прехвърля отговорността другаде. Той не е безобиден, защото освен заблуждаващ българското общество, разкрива липсата на воля за необходимите действия за справяне с редица тежки проблеми, разпознати като такива както у нас, така и от наднационални наблюдатели. Именно заради това считаме за наложително изразяването на публичната си позиция по въпроса.

Всички актове на съда са основани на публично обявявани мотиви. Като организация изразяваме готовност да разясняваме допълнително правните и доказателствени аспекти на мотивите към влезли в сила съдебни актове по различни дела от обществен интерес.“