DeFakto.bg DeFakto.bg
Възобновеното от Върховния касационен съд дело за смъртта на Ангел Димитров-Чората „слиза“ при военните съдии за изготвяне на поредна експертиза, която трябва да изясни окончателно причината за кончината на Димитров. Това става ясно от решението на ВКС, с което делото за трети път ще бъде гледано от Военно-апелативния съд.
Ангел Димитров-Чората загина на 10 ноември 2005 г. при полицейската операция „Респект“, разпоредена от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. След това беше оповестено, че Димитров е бил пребит от полицаите, участвали в акцията по задържането му, а пред съда застанаха петима униформени – Мирослав Писов, Георги Калинков, Янко Граховски, Борис Механджийски и Иво Иванов.
Първоначално Писов бе осъден на 19 години затвор, а останалите на по 18 години. По-късно присъдите бяха намалени. Делото стигна до ВКС за първи път през през 2009 г., когато той го върна на долната инстанция. След това процесът отново стигна до ВКС през 2011 г. с намалените присъди за подсъдимите. Спор по делото има заради различните заключения на експертите. Първата експертиза сочеше, че Чората е починал заради наранявания, включително черепно-мозъчна травма, получени при задържането му, а впоследствие други вещи лица заключиха, че Димитров се е задушил, тъй като е бил на земята по лице, с ръце на гърба. Освен това имал и хронично заболяване на сърцето. ВКС прие при второто разглеждане, че подсъдимите нямало как да знаят за болестта на Димитров, нито да предполагат, че ще се задуши, поради което стигна до извод, че става дума за случайно деяние и ги оправдаха. На особено мнение беше съдия Пламен Томов, в което той заявяваше именно, че делото трябва да се върне на Военно-апелативния съд за нова експертиза, която да изясни причините за смъртта на Димитров.
През 2009 г. малко преди произнасянето на Върховния касационен съд, вътрешният тогава министър Цветан Цветанов „оневини“ подсъдимите полицаи. Като вещ „съдия“ той публично обяви, че е „полицаите не са имали за цел смъртта на Ангел Димитров – Чората.“ И, че ако зависело от него, не би допуснал петимата да отидат в затвора.
През 2015 г. ВКС възобнови делото по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, след осъждането на България в Страсбург по жалба на близките на Димитров. Евросъдиите намериха,че в случая с Чората държавата е нарушила правото на живот и забраната за изтезания и унизително отношение, а страната заплати 50 000 евро обезщетение на близките и близо 35 000 евро разноски.
В днешното решение на ВКС (председател и докладчик Лидия Стоянова, Жаклина Начева и Галина Захарова) е посочено, че Военно-апелативният съд е бил длъжен да назначи нова експертиза, която да преодолее различията в предходните заключения на вещите лица.В мотивите си върховните съдии пишат:
„Като е отказал е лишил страните от възможността да получат обоснован отговор от специалисти за противоречията по въпрос, който има изключително съществено значение за правилното решаване на делото…Противоречието е между две групи компетентни специалисти в областта на медицината и отстраняването на това противоречие е възможно само от също такива специалисти. Решаването на въпроса за причините за настъпване на смъртта е основен въпрос, който следва да бъде решен по делото и от отговора на който зависи решаването на другите съществени въпроси – дали има извършено престъпление, подсъдимите автори ли са и каква следва да бъде правната квалификация. Противоречието е могло да се отстрани само по пътя на специалните знания, каквито съдът не притежава и не може да прецени доколко са правилни едните или другите аргументи в подкрепа на заключението им“, се казва в решението на ВКС.
Върховните съдии са категорични,че за новата експертиза трябва да бъдат назначени поне 7 експерти от медицински заведения различни от тези, в които работят участвалите вече в делото вещи лица.
Като се позовавт на решението на съда в Страсбург, ВКС приема, че военните съдии трябва да обсъдят и всички доказателства за поведението на подсъдимите при задържането на Чората – дали са действали според правилата за задържане. „Установяването на причината за смъртта е в пряка зависимост от поведението на подсъдимите и затова не могат да се пренебрегват обстоятелства и да се определят като неотносими данните за установени нарушения при изпълнение на професионалните им задължения“, посочват върховните съдии.
