КС допусна делото на Цацаров срещу възкръсналата давност в наказателния закон

Defakto.bg

   Конституционният  съд (КС) допусна за  разглеждане  делото, образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров срещу въведената с  обратна сила давност в Наказателния кодекс  (к.д.№ 13/2015 г.)  .   Съдия докладчик  е новият конституционен съдия проф. Мариана Карагьозова.  Срещу допускането на  делото се е обявил единствено  Филип Димитров, нашумял с екстревагантните и нетипични  за конституционен съдия  възгледи по делото за   здравна реформа,  която мнозинството върна на поправителен в парламента.

Миналата година, малко преди Коледа,   главният прокурор Сотир  Цацаров изпрати в КС  един от безспорните юридически хитове на парламента от 2015 г.  С промени в Наказателния кодекс управляващите отмениха давността за преследване на престъпления, „извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции“.

Обявената цел на промените, внесени от ГЕРБ и Реформаторския блок, бе виновните за смяна на имената на българските турци (т. нар. възродителен процес) и трудовите лагери от началото на миналия век да бъдат изправени пред съда.

Освен изтеклата давност, сериозен  проблем по делото за  възродителния процес  е и фактът, че виновниците за него отдавна са покойници, а вината трябва да бъде персонално доказвана. По делото за лагерите пък през 1990 г. парламентът специално увеличи давността от 20 на 35 години, но заради безуспешно водения процес, през  2002 г., ВКС прекрати производството  поради изтичане на абсолютната давност.

„Всяка законова разпоредба, с която едно деяние, различно от престъпленията против мира и човечеството, престане да е обвързано с какъвто и да е давностен срок за реализиране на наказателна отговорност, е противоконституционна“, категоричен е Цацаров.  Можете да удължавате срока на давността, но не можете да съживявате дела, които вече са прекратени заради изтичането й, заявява в искането си  главният прокурор.

      КС има  богата практика по въпроса с придаването на обратна сила на законите по политически причини, напомнят юристи. През 1992 г., когато сегашният конституционен съдия Филип Димитров бе министър председател,  синьото мнозинство прие серия  ретроактивни поправки в законите срещу бившите членове и активисти на БКП.  По идея на Александър Йорданов  в Закона за пенсиите  бе отнет стажа за пенсия, придобиван преди 1989 г. в органите на БКП, ДКМС и т. н. В Закона за банките и кредитното дело пък бе забранено на бивши партийни членове да участват в ръководните органи на трезорите.

И двете „демократични” поправки през 1992 г. загубиха битката с конституцията, а КС показа, че няма да толерира политическата дискриминация и придаването на обратното действие на закони, с които се отнемат придобити права.

В искането си до КС,  главният прокурор напомня, че  промяната е в тежка конфронтация с ред международни актове за основните права на гражданите.