Иванка Иванова, директор на Правната програма на „Отворено общество” пред defactolegal: Предстои тежка година за правосъдието, смята компетентната специалистка.
-Имаше ли основания г-н Юнкер да обяви,че наблюдението на ЕК може да отпадне за Румъния? Толкова ли сме по-зле от румънците, г-жо Иванова?
Изявлението на председателя на ЕК трябва да бъде разглеждано в контекст. Още миналата година той изрази надежда, че Механизмът за сътрудничество и проверка ще отпадне преди края на мандата на Комисията. Освен това тя вече разполага с нов инструмент за наблюдение и оценка на антикорупционните политики на всички държави членки, както и с нов механизъм за комуникация с държавите членки по повод на състоянието на върховенството на правото във всяка една от тях. Пък и след като Механизмът за сътрудничество и проверка се прилага вече 10 г., е ясно, че е реализирал пълния си потенциал за въздействие.
Механизмът беше създаден с две едностранни решения на Европейската комисия и тя може да отмени което и да е от двете решения, когато реши. Самата идея обаче за отделяне на Румъния от България и прекратяване на наблюдението само за Румъния е сериозен удар върху нашето правителство. Това означава поставяне на страната ни в безпрецедентна изолация и то точно в момент, в който най-малко имаме нужда от такава.
– След изявлението на Юнкер у нас започна да блика от антикорупционни действия срещу обществени поръчки, възложени на фирми, свързани с Пеевски, Златев и пр.
Румъния се представя по-добре от България не защото отменя обществени поръчки, а защото в съда вече рутинно се внасят обвинения за престъпления по високите етажи на властта и то изглежда става при спазване на изискванията за справедлив съдебен процес. Впрочем това тепърва ще се установява.
Имаме голям проблем с непрекъснатото вторачване в опита на Румъния. И тя, както и България, все още е в дъното на международните класации когато говорим за корупция и върховенство на правото. Вижда ми се по-разумно да се учим от държавите в челото на тези класации, от Скандинавия, например, или от прибалтийските републики – за 25 г. от падането на комунизма някои те демонстрират забележителен напредък. Преди време говорих с прокурор от Естония и тя ми каза, че от пет години не е подписвала хартиен документ. Според изследването на The World Justice Project по комплексно представяне в областта на върховенството на правото за 2015 г. Естония е на 15-о място в света, Чехия – на 20-то, Полша – на 21-во.
Не вярвам да са го постигнали като са гледали от Румъния и със сигурност не са го постигнали чрез отделна антикорупционна политика.
– От каква реформа се нуждае нашата прокуратура? Една международна експертиза, каквато по думите на министър Захариева се задава на хоризонта, с какво би помогнала за ефективността на обвинителите ни?
Проблемите в прокуратурата стават все по-остри и все по-видими. Неслучайно нейната работа е основен обект на наблюдение от страна на Европейската комисия и основен обект на критики в последния й доклад.
По данни на НСИ между 2011 г. и 2014 г. имаме 25% спад в броя на осъдените лица и то при условие, че за 2013 г. и 2014 г. един сериозен дял от осъдените са преминаващи през страната бежанци и мигранти. През 2013 г. незаконното преминаване на границата е четвъртото най-наказвано престъпление в страната. Без притока на бежанци и мигранти, броят на осъдените лица щеше да бележи дори и по-драстичен спад. Такава загуба в общата „производителност“ на прокуратурата щеше да бъде приемлива, ако се беше увеличил делът на осъдените лица по високите етажи на властта или ако имаше повече обвинения срещу хора на ръководни позиции в организирани престъпни групи. Такива развития няма. Не само че през последните години прокуратурата не подобрява капацитета си да преследва по-сложна престъпна дейност, а изглежда губи капацитет да преследва дори обикновената престъпност. Това е сериозен проблем.
На въпроса Ви: добре е да има независим анализ на проблемите в прокуратурата; винаги е полезно да има повече гледни точки към даден въпрос. Но през 2013 г. самата прокуратура публикува Функционален анализ както и анализ на причините за провала на антикорупционни дела. И в двата се съдържа доста трезва оценка на проблемите пред институцията. Особено във втория: там се споменава за политическо влияние върху прокурорите, както и за липса на компетентност в някои области. Скоро ще станат три години от изготвянето на тези анализи и няма предприети конкретни мерки за решаването точно на най-острите проблеми. Повтарям, това са проблеми, които самата прокуратура установи.
=Каква ще бъде 2016 г. за правосъдието?
Трудна и тежка година. По отношение на прокуратурата промените в Конституцията от 2015 г. създадоха един неустойчив и откровено опасен модел на управление на кадровата политика, който е затворен между безконтролни играчи (Народното събрание и главния прокурор) и който в средносрочен план ще вгорчи живота на обикновените прокурори. За да си вършат работата, те имат нужда от стабилност, предвидимост и сигурност за кариерното си развитие, а то все повече ще зависи от произволни фактори. За това мисля, че неизбежно предстоят нови промени в Конституцията по отношение на кадровия въпрос за прокурорите, включително и по отношение на въпроса за отговорността на главния прокурор.