Български евродепутати от различни политически партии обявиха мониторинга на Европейската комисия по правосъдие и вътрешен ред за дискриминационен, неефективен и призоваха за незабавното му прекратяване. Това стана на дискусия в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. Срещу механизма се изказаха и депутати от Германия, Холандия, Испания, Великобритания и Румъния, които поискаха Брюксел да наблюдава корупцията във всички 28 държави на ЕС, съобщи БНР. 30-минутната политическа дискусия няма правен характер и е формална процедура след публикуването на докладите на ЕК за България и Румъния всяка година. Тя се състоя ден, след като държавите-членки одобриха последния годишен доклад по механизма, който Комисията публикува на 27 януари. Министрите им посочиха, че Румъния е по-близо до постигане на целите му, т.е. до неговото прекратяване, докато България има да наваксва както в съдебната реформа, така и в борбата срещу корупцията.
Има и други корумпирани държави в ЕС, механизмът се използва за вътрешнополитически цели и за дискриминация спрямо приемането на България и Румъния в Шенген, критериите му са неясни и неефективни – заявиха Ангел Джамбазки от ВМРО, Мария Габриел и Емил Радев от ГЕРБ, Илияна Йотова от БСП и Филиз Хюсменова от ДПС. Тезата им беше подкрепена от повечето изказали се евродепутати от други държави.
Германският евродепутат от социалистите Биргит Зипел попита: Може ли Механизмът за сътрудничество и проверка да е достатъчна причина да се държат двете страни извън Шенген. Тя попита дали ЕК не възнамерява да въведе някакво изменение на този механизъм, или да го приложи и за други държави членки.
София Интвелд от холандските либерали: Време е да прекратим така нареченото „дискриминационно“ отношение спрямо 2 конкретни страни. Не защото там няма нужда от мониторинг, а защото той трябва да стане част от по-широк механизъм за върховенство на закона.
Хуан Лопес Агилар от левицата в Испания заяви, че докладите се използват с политическа цел от правителствата, за да дискриминират двете държави за Шенген: Намирам за тъжна ирония това, че България и Румъния са принудени да извършат всички тези реформи и когато най-накрая успеят, може би няма да има Шенген, към който да се присъединят, защото той е на ръба на разпадане.
Румънците от управляващи и опозиция Траян Унгурану и Емилиан Павел също казаха, че Механизмът демотивира румънското правосъдие и трябва или да отпадне, или да се прилага за 28-те страни.
Единствено бившият правосъден министър на Румъния Моника Маковей защити запазването на мониторинга, докато проблемите не се решат:
Изобщо не смятам, че страната и моите съграждани са дискриминирани от този механизъм. Напротив, ако направите проучване, мнозинството от хората ще ви кажат, че искат той да продължи. Механизмът е в услуга на хората, а не на политиците, които естествено, че не го харесват. Ако не бяха докладите, успешното антикорупционно звено на румънската прокуратура отдавна щеше да бъде закрито. Питате защо толкова години България не изпълнява препоръките? Отговорът е – защото няма политическа воля! Политиците не искат да бъдат съдени, а имуществото им – конфискувано!!!
Джефри ван Орден (ЕКР – Великобритания), който беше докладчик в Европейския парламент по кандидатурата на България за присъединяване към ЕС, припомни, че МСП е бил замислен като краткосрочна, а не като постоянна мярка. „Ние виждаме проблеми в някои области, но основните проблеми остават. И затова механизмът се запазва“, отбеляза той. „Комисията трябва да каже кои са основните проблеми. Този механизъм изисква огромни административни усилия, а няма никакъв напредък“.
Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер заяви неотдавна същото, потвърждавайки намерението си до края на петгодишния му мандат до края на 2019 година на МСП да бъде сложен край.
„Логиката е, че когато критериите бъдат изпълнени, механизмът ще бъде прекратен“, отбеляза на заседанието представител на службите на Еврокомисията. „Говорим за задоволително постигане на целите, никой не говори за съвършенство“.
Уилям Слийт допълни, че Комисията се старае да бъде максимално справедлива в оценките си, внимателно подбира „изразните си средства“ в докладите и не позволява те да бъдат „инструментализирани“ за политически цели.
Европредставителят потвърди позицията на Комисията, че няма формална връзка между МСП и разширяването на Шенгенската зона.
„Комисията смята, че механизмът е инструмент за постигане на цели и ще продължава да помага. Такъв консенсус има и в Съвета“, заключи той.
По-късно Механизмът за сътрудничество и оценка продължи да се дискутира в ЕП на конференция, организирана от евродепутатите Мария Габриел и Емил Радев от ГЕРБ, Илияна Йотова от БСП и Филиз Хюсменова от ДПС и е под надслов „Механизмът за сътрудничество и проверка – функциониране, ефект, препоръки“. На конференцията присъстваха представители на българските институции, както и на Европейската комисия, пряко ангажирани с изготвянето на докладите по механизма. Заместник-генералният секретар на Европейската комисия Параскеви Мишу попари надеждите на България за скорошно отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка. „Не твърдя, че няма положително развитие, но не забелязваме устойчивост в много области на това, което сме посочили в докладите си от последните години“, заяви Мишу.
Разбирам вашето разочарование от мониторинга, вече изминаха 10 години, но няма да се съглася никога с вас, че този механизъм не е ефикасен и не води до определено въздействие, обърна се тя към участниците в дискусията.
Ще се боря заедно с вас да бъдат изпълнени показателите по устойчив начин и това трябва да бъде целта, каза още Мишу. И отбеляза, че никой до момента не твърди, че ЕК не е справедлива, не прилага коректна методология и не е справедлива. Бих искала да ми повярвате, че ние в ЕК сме сред първите, които желаем този доклад по механизма да е последният, посочи тя. И обяви, че подкрепят българските власти и са готови да изпратят експерти за оказване на техническа помощ, завърши зам-генералният секретар на ЕК.