Преди конференцията в Брюксел: Защо одобряват Румъния повече от нас?

„Тази коалиция ГЕРБ, БСП и ДПС не е новина. Ние видяхме това обединение да се случва в решителни моменти, свързани със съдебната реформа. Аз наричам това коалиция „Цацаров“. В нея участва и г-н Пеевски със своите медии“. Това заяви  бившият правосъден министър Христо Иванов пред БНТ по повод предстоящата днес първа по рода си среща на български политици в Брюксел за  премахване на мониторинга на ЕК над  България по правосъдие и вътрешен ред.

Конференцията е  организирана от българските евродепутати – Емил Радев и Мария Габриел от ГЕРБ, Илияна Йотова от БСП и Филиз Хюсменова от ДПС.

Гости ще бъдат  главният прокурор Сотир Цацаров, шефовете на ВАС Георги Колев и на инспектората на ВСС Теодора Точкова, както и представители на министерствата на правосъдието и на външните работи. Техните мнения ще бъдат чути от евродепутати от различни политически сили и представители на  Еврокомисията.  Днес, сутринта пред  Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент ще бъдат разгледани поотделно докладите на ЕК до Европейския парламент и Съвета относно  за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка.

 По програма, след заседанието на комисията е предвиден официален обяд с българските евродепутати, посланик Цанчев от ПП на България в Брюксел и официалните гости от България.  Началният час на конференцията е 15 часа. Идеята е на нея българските представители да убедят  европейските партньори, че механизмът е излишен,  защото всички препоръки и забележки отдавна са включени в изработените от правителството и приети от парламента стратегии за борба с корупцията и за съдебната реформа.  

Вчера обаче,  стана ясно, че  механизмът на Европейската комисия за сътрудничество и проверка над  България остава, а шансовете на Румъния,  наблюдението над нея да отпадне по-рано,  са се увеличили значително.   Решението за това взе  Съвета  на министрите , който във  вторник  одобри годишните доклади за двете страни, представени от Еврокомисията през януари.

 Европейската комисия ще прекрати мониторинга за Румъния в областта правосъдие преди края на своя мандат, повтори отново председателят ѝ Жан-Клод Юнкер на среща в Брюксел с румънския премиер Дачиан Чолош.  Миналата седмица наши евродепутати дадоха да се разбере,че  мониторингът спекулативно става пречка за присъединяване на България към Шенген и това е една от  причините да се иска отпадането му. Подобни спекулации са възможни. Но е факт, че наблюдението над страната ни има съвсем различни цели, свързани с правосъдието и вътрешния ред. И ако България не покрива европейските критерии за стабилен и независим правосъден ред,  трудно политическите  аргументи ще надделеят над експертните изисквания. Защото не е в интерес на българското общество.   А силно  доказателство за това е и различната оценка, дадена на  Румъния за напредъка й през 2015 г. 

Масовите антикорупционни демонстрации показаха, че тези проблеми са от значение за румънските граждани. Станахме свидетели на професионализъм, отдаденост към работата и успехи в съда и антикорупционното обвинение, както и въвеждането на реформи.  Докладът показва значителен напредък и знаци за нарастваща стабилизация най-вече заради действията, предприети от ключови юридически институции за борба с корупцията и увеличаване на професионализма в съдебната система” .

В доклада се казва още, че „успешното преследване и осъждане на множество значими политици в Румъния за корупция на високо ниво е знак, че основната тенденция на съдебна независимост е позитивна и че никой, който извършва престъпление, не е извън обсега на правосъдието“.

Комисията приветства и успешно изградената „Стратегия за развитие на съдебната власт 2015 – 2020“, която румънското правителство е приело. В същото време докладът осветлява все още проблемни зони – като липсата на политически консенсус за провеждането на важни реформи.

Всъщност критиките на Европейската комисия към Румъния този път се отнасят най-вече до политиците в страната, а съдебната система е предимно хвалена.

В главата „Респект за съдиите и съдебния процес“ комисията посочва, че румънската правораздавателна система е демонстрирала капацитет да се адаптира към промените в гражданския и наказателния кодекс и че действията на съдебната система в преследването на корупцията по високите етажи на властта „продължават да бъдат впечатляващи“.

Това е трайна тенденция за независимост на съда от политическата система. Докладът на комисията отбелязва, че има медийни атаки срещу отделни съдебни институции като Върховния съвет на магистратите. Комисията критикува съвета, че не успява да подкрепи финансово или по друг начин съдии, които имат нужда от защита.

Повечето критики обаче не са за правораздавателната система, а са отправени към политиците и най-вече към парламента, който опита да блокира новия наказателен кодекс.  Критика Румъния търпи и за липсата на ясни правила, по които депутатите да могат да бъдат съдени за корупция наравно с останалите граждани.

14 искания за снемане на имунитет, насочени към 6-има депутати, 2-ма сенатори и един конституционен съдия, е имало през 2015 г. Приети са 9 от тях, 4 са били отхвърлени. От 9 искания за разследване за корупция спрямо висши политици, сред които премиерът на Румъния и министри, 3 са били отхвърлени, включително и това за министър-председателя.

Докладът настоява Румъния да гарантира, че имунитетът не се използва, за да се избегне разследване и наказателно преследване за престъпления, свързани с корупция.

Препоръчва също следващият ВСС да покаже по-голяма ангажираност за постигане на прозрачност и отчетност.

Въпреки това през 2015 г. в корупция са уличени 1250 души, сред които премиерът, бивши министри, депутати, кметове, общински съветници, съдии, прокурори и съветници. От 2013 година за корупция са арестувани над 100 кметове.

Замразени са авоари за 452 милиона долара. Въпреки че за някои от случаите са били нужни разпитите на многобройни свидетели, съдът успява да е сравнително бърз и през 2015 година са финализирани повечето процеси, като най-старият води началото си от 2011.

Всичко товаe   на фона на констатациите  в доклада за България за липса на  „успешни разследвания и обвинения за случаи на корупция по високите етажи на властта, водещи до окончателни осъждания в съда“.     Брюксел продължава да очаква  и „реални резултати в борбата с корупцията на високо равнище и организираната престъпност“ . Това е  най-голямото предизвикателство пред България и трябва да бъде най-висок приоритет“, заяви ЕК.  Удивително е,че медиите едва, едва се добраха до информацията,че  Специализираното прокурорско звено на главния прокурор Цацаров за борба с корупцията по върховете на властта е постигнало една окончателна присъда за точно една година, откакто бе създадено. А ЕК за пореден път остана неудовлетворена и от работата на  ВСС по дисциплинарните дела срещу съдии, заподозрени за корупция и   т. н. и т. н.