DeFakto.bg DeFakto.bg
Със 118 гласа „за”, 19 „против” и 1 „въздържал се” парламентът прие на първо четене промените в съдебния закон. В групата „против” се оказаха всички от БСП и Атанас Атанасов от ДСБ, макар и с коренно различни аргументи. За да се изпълнят конституционните срокове промените трябва да са факт до края на март, т.е. дотогава да са минали и на второ четене.
Измененията са известни и доразписват правилата на новите конституционни текстове – разделянето на Висшия съдебен съвет на самостоятелни съдийска и прокурорска колегии, пряк избор на членовете на професионалната квота от съдиите, прокурорите и следователите на принципа 1 магистрат-1 глас, премахването на тайния вот в съдебното кадруване и забраната да се гласува „въздържал се”.
Проектът определя също, че решенията за избор на членове на ВСС от магистратите се обжалват пред смесени състави на ВКС и ВАС. Определят се и мнозинствата, с които отделните колегии на съдебния съвет ще назначават, понижават и наказват съдиите и прокурорите .
Гласуването на първо четене се проведе ден след като еврокомисията даде ясно да се разбере, че за разлика от съседна Румъния наблюдението върху България се налага да продължи. А, докато родните депутати дебатираха в парламента, български евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС на организирана от тях конференция в Брюксел се опитаха да лансират тезата, че мониторингът върху правосъдието у нас вече е ненужен. С аргументите на Сотир Цацаров и Горги Колев.
Безсмислен спор за падащ кворум
В проточилия се близо два часа дебат в родния парламент депутати посветиха красноречие и плам на несъществуващи проблеми.
Един от тях бе, че според предлаганите нови правила в съдебния закон за прекия вот, магистратите можели да избират представителите си във ВСС със смешни мнозинства от по трийсетина човека – т.нар. падащ кворум.
Темата поде Петър Славов от реформаторите с уговорката, че ще гласува „за”. Но определи като „притеснителна” възможността общите събрания за избор на членове на ВСС да заседават при падащ кворум, което поставяло под въпрос представителността на цялата съдийска или прокурорска общност. Видя изхода във въвеждането на електронно гласуване, още повече, че системата вече била изработена от ВСС.
Филип Попов от БСП пък обяви, че уредбата на прекия вот допускала външно влияние върху магистратите как да гласуват и запита каква била тази система, която може „да гарантира свободното волеизявление”? Председателят на БСП Михаил Миков го удари на конкретика – от парламента ще искаме избор на квотата му във ВСС с 2/3 мнозинство, а професионалната квота ще стигат и трийсетина гласа!
Последваха закачки от шефа на правната комисия Данаил Кирилов за „падащ” и „спадащ” кворум.
Наложи се министърът на правосъдието Екатерина Захариева да внесе яснота. Че общите събрания на съдиите и прокурорите ще заседават в два дни. Като в единия ще гласуват за изборни комисии и бюра и ще изслушват кандидатите за ВСС и именно това може да става при условията на падащ кворум. Самото гласуване ще се провежда в друг ден и за да е валидно то, изискването е вот да са подали повече от половината от всички съдии, прокурори и следователи в страната. Без падащи кворуми.
По отношение на изборните правила пак анол Кирилов вмъкна, че наистина се получил мини Изборен кодекс, но това станало по настояване на съдиите, които имали повод „по-параноично” да подходят към въпроса.
За електронното гласуване пък Захариева обясни, че макар да има изработена система, тя още не е тествана. Но електронният вот не е изключен от закона.
Изземвали се правомощия на ВСС
Очаквано, дебатът не мина без твърдения за противоконституционност. Филип Попов от БСП обяви, че предвидените смесени състави от двата върховни съда били извънредни съдилища, забранени от основния закон. Зачеркването на възможността за гласуване „въздържал се” определи като диктат върху свободната воля на магистратите. Пък и самите конституционни промени били „извинителна бележка за пред класната от Брюксел”.
Партийният му лидер Михаил Миков заяви, че основният закон се дописва и се изземват функции на ВСС. Тази заплаха той видя в създаването на отделни комисии по атестиране към съдийската и прокурорската колегии, в които ще влизат и действащи магистрати с високи рангове, избирани от върховните съдилища и прокуратури. Бе му обяснено, че и сега помощните атестационни комисии са от действащи магистрати. А според новите правила въпросните смесени комисии ще предлагат атестации, но колегиите на ВСС ще ги одобряват или отхвърлят, т.е. изземване на правомощия няма.
Миков обаче бе категоричен – БСП няма да подкрепи проекта. „Ще ударите поредната греда в опита да реформирате съдебната власт, това ще доведе до много сериозни напрежения, спорове и битки на лобита”, обяви той.
Бях против министъра
Няма да подкрепя проекта по принципни съображения, заяви на свой ред Атанас Атанасов от реформаторите.
И поясни – изготвен е от Министерството на правосъдието, а той е гласувал против избора на министър Екатерина Захариева. Второ, проектът ще узакони „опраскването” на съдебната реформа, която на практика е била опраскана с промените в конституцията (очевидно ставаше дума за състава на съдийската колегия, в които надделя виждането на Сотир Цацаров да е разпределена поравно между професионална и парламентарна квота. След гласуването на този текст Христо Иванов подаде оставка – б.р. )
Падане на маските
Проектът получи много важна подкрепа – на професионалните съсловия, напомни Димитър Делчев, също от реформаторите. А като особено положителни моменти открои доразвиването на явното гласуване във ВСС и прекия избор. „От десетилетия ВСС гласува тайно, щастливи сме, че прозрачността във властта на съдената система ще бъде реализирана чрез този вот. Явният вот е контрапункт на маските, зад които не се крие независимост. А прекият избор гарантира лична отговорност на избиращия”, каза Делчев.
Подкрепа декларираха също от ГЕРБ, Патриотичния фронт, БДЦ. Любопитното бе, че нямаше изказване от ДПС, макар в крайното гласуване тези депутати да бяха „за”. На правна комисия Четин Казак обяви, че партията му настоява кадруването на магистратите да се гласува тайно и това трябва да се уреди в закона. Явно ще го предлагат за второ четене.
„Разбирам защо дебатът е доста бурен. Но наистина призовавам да сме на висота”, прикани министър Екатерина Захариева. Последва гласуване.
