DeFakto.bg DeFakto.bg
Става въпрос за две статии, публикувани през януари. Първата е озаглавена „С тълкувателно решение на ВКС: Лозан Панов подари амнистия за престъпниците“, а втората – „Българският съд е похитен от олигархията и започна да ѝ служи“.
Тълкувателното решение, предмет на публикациите, е № 3 от 2015 г. То разрешава проблеми в практиката при конкуренция между административнонаказателна и наказателна отговорност в съзвучие с решенията на Европейския съд за правата на човека. То бе последвано от предложение за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от пет парламентарни партии.
В публикация във в. „Труд“, подписана от Калоян Стоев (за него е отбелязано следното – „под името Калоян Стоев „Труд“ отпечатва статии на своя екип за системни анализи и политическа семиотика. Отговорността за публикациите е на редакцията на вестника“), последиците от тълкувателното решение са определени като „амнистия за грабители, изнасилвачи, хулигани, автоджигити и други престъпници“. В следващия материал, подписан с „Труд“, пък се посочва, че тълкувателното решение обслужва олигарси.
Според комисията вестникът е нарушил изискването за представяне на точна и проверена информация, без скриване и изопачаване на фактите.
„В двете оспорени публикации се правят тенденциозни внушения чрез подбора и интерпретациите на факти по повод дейността на председателя на ВКС, на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС, на представителите на съдийското съсловие и на отделни съдии. Превратно са представени събития, негативното значение на някои от които е неоправдано преувеличено, а други са обяснени подвеждащо“, пише в решението на комисията.
Става въпрос за твърдението, че „основната „заслуга“ на осигуряващото амнистия за престъпниците тълкувателно решение е лично на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов“.
„Отправянето на искане за тълкуване на противоречива съдебна практика е право, но и задължение на ръководителя на Върховния касационен съд. Неговата роля за подкрепянето на едната или другата конкурираща се при тълкуването теза от Общото събрание на съответната колегия на ВКС е пренебрежимо малка, когато той участва във вземането на решение, и отсъства, когато не участва във вземането на решение, какъвто е последният случай“, посочва етичната комисия. Тя напомня, че шефът на ВКС не може да амнистира, а това става само чрез закон т.е. може да го направи само парламентът.
„Експлоатирането на информация или мнения за медийни цели в опит да се създава или формира обществено мнение чрез реализирането на журналистически кампании, провеждани на основата на предварително приети позиции и специфични интереси, нарушава професионалния стандарт, недопускащ разпространението на редакционно съдържание, за което на медията или журналиста е известно, че е невярно“, пише по този повод в решението.
В него се подчертава, че в случая нарушението е очевидно – защото засяга съдържанието на нормативни актове. Тълкувателното решение не се отнася до чл. 198 и чл. 152 от Наказателния кодекс, т.е. за грабеж и изнасилване, които не са били обект на административнонаказателна отговорност, въпреки посоченото в статията.
Етичната комисия разяснява още, че с квалифицирането в едната от публикациите на Наказателната колегия на ВКС като „тайна горна камара на Народното събрание“ и с твърдението, че с решенията ѝ „задкулисно осигуряват лобистко дописване на законите“, се правят негативни внушения по повод на установена демократична традиция в дейността на съдебната власт, каквато е тълкувателната дейност, която съществува повече от 115 години.
Освен това според комисията в двете публикации не е спазено изискването на Етичния кодекс за ясно разграничаване фактите от коментарите и предположенията.
„Двете публикации, засягащи приетото Тълкувателно решение № 3 от 2015 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС и съдебната практика по други наказателноправни казуси от значим обществен интерес, осъществяват негативно внушение по повод работата на съдийското съсловие в цялост, оспорват легитимността на вземаните от неговите представители решения, злепоставят част от съдийската колегия като обслужваща частни и неморални интереси. Основен принцип на журналистическата етика е мненията под формата на коментари върху събитията или действията относно лица или институции да не се опитват да отричат или скриват реалността на фактите или данните. Преиначаването на съдържанието на съдебни актове и излагането на коментар, който не почива на експертно мнение, и в двете оспорени публикации водят до смесването на информация от различни журналистически жанрове. Последното има за непосредствена задача да злепостави част от съдийската общност и да втълпи на читателската аудитория отрицателното обобщение, че съдебната власт и нейните представители са компрометирани и не работят в интерес на гражданите„, пише в решението на комисията.
Тя констатира още, че в коментара по неприключени дела по конкретни казуси, не е спазена презумпцията за невиновност. Ето и цитатът от единия материал, повод за това становище на специалистите по медийна етика: „Убийците на 18-годишния Тодор от Враца получиха заслужените им тежки обвинения, но това не попречи на поредната „реформаторка“-съдийка, безцеремонно да пусне Поничките под „домашен арест“. Напълно идентична се оказа ситуацията и в Бяла Слатина, където държавното обвинение поиска постоянно задържане за сина на скандалния кмет насилник от с. Галиче Ценко Чоков. Вероятно за да го амбицират и занапред да пребива своите съселяни, съдът реши да не задържа „под стража“ хулиганстващия рецидивист, макар само и на 18-години, Мартин Чоков.“
Освен това в решението е посочено, че в публикациите отсъства позицията на съда. От съдържанието на статиите е видно, че не е направен опит да се потърси становището на съдиите, чиято дейност се коментира. Това също е нарушение на Етичния кодекс.
