Последни новини
Home / Законът / Правото на здраве като част от правото на личен живот*

Правото на здраве като част от правото на личен живот*

Defakto.bg

здраве-2На 17 март 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение, в което за пръв път по  българско дело – Vasileva v. Bulgaria (Application no. 23796/10), той анализира основните стандарти (установени в неговата практика в случаи на повдигнати оплаквания за медицинска небрежност или грешка),   които  следва, за да извърши преценка доколко държавата  е изпълнила   позитивните си задължения  по чл. 8, свързани с осигуряването на  защита на физическата цялост на пациентите.

Фактите по случая

През 2000 г. на жалбоподателката е поставена диагноза карценом на лявата гърда и е извършена мастектомия. През 2002 г. тя почувствала болки в лявата гръдна област, поради което са й  направени няколко сцинтиграфии и  компютърни томографии, както и една радиография. Разчитането им  показва съмнения за метастази  ту в шестото, ту в осмото или деветото ляво ребро.  Комисия от петима лекари препоръчва да й бъде извършена операция. Тя показала всичките си изследвания на лекаря, който извършил мастектомията през 2000 г. и той констатирал, че евентуално съществуващите метастази са съвсем малки и преди да бъде извършена хирургичната интервенция поразеният участък трябва много добре да бъде локализиран. В този смисъл тя попитала определения да извърши операцията хирург дали не се налагат допълнителни изследвания.  Той я уверил, че такива не са необходими, защото  ще може да установи засегнатите участъци едва в хода на самата операция, когато отвори гръдния й кош.  Жалбоподателката подписала декларацията за информирано съгласие, в която не било посочено конкретно кои ребра ще бъдат оперирани. В хода на операцията хирургът отстранява фрагменти от четвъртото и петото ребро, но не и  тези, за които е имало съмнение, че са евентуално засегнати. Хистологичното изследване не показва наличие на метастази.  От получената след изписването й от болницата епикриза жалбоподателката се усъмнява, че е допусната грешка от хирурга, който е оперирал участък, различен от този, за който е имало съмнения от проведените преди операцията многобройни изследвания. Тя сезира Министерството на здравеопазването и болницата, в която е извършена операцията й. Въз основа на жалбите й е назначена комисия, която не открива никаква допусната грешка от страна на хирурга. През 2004 г. тя предявява иск за неимуществени вреди в резултат на медицинска грешка срещу хирурга

В исковата си молба тя твърди, че целта на операцията е била да отстрани поразените участъци, които се презюмира, че са били в шестото, осмото или деветото ребро, но вместо това шестото е счупено, а е извършена операция на здрави ребра. Наред с това без всякаква необходимост е направена ревизия на белите й дробове. В хода на съдебните процедури както пред Пловдивския окръжен, така и пред апелативния съд, са назначени множество съдебно-медицински експертизи с участието на различни експерти. Един от тях изразява особено мнение по въпроса за необходимостта от извършената операция и липсата на допусната грешка. Всички останали сочат, че операцията е била необходима. Искът е отхвърлен от първоинстанционния съд, а решението му е оставено в сила от апелативния съд. Двете инстанции приемат, че операцията е била необходима, а лекарят, който я е извършил, е следвал добрите лекарски практики.  ВКС отменя решението на апелативния съд, приемайки, че съдилищата не са изиграли по-активна роля при формулирането на въпросите към експертите – кое е наложило операцията на четвъртото и петото ребро, защо е било счупено шестото. Наред с това ВКС отбелязва и недостатъчността на мотивите относно неприемането на особеното мнение на единия от експертите. При повторното разглеждане на делото от апелативния съд е назначена нова медицинска експертиза. В решението си тази инстанция се позовава както на приетите преди това заключения, така и на последната изслушана експертиза и приема, че оперативният екип е бил изправен пред ситуация, която е изисквала спешна реакция за локализиране и отстраняване на тумора и че никаква медицинска грешка  не е била допусната. Това решение не е допуснато до касация.

Повдигнатите оплаквания

Жалбоподателката повдига оплаквания по чл. 8 и по чл. 6§1, твърдейки, че в българското право липсват механизми, които са достатъчни, за да се гарантира по ефективен начин независимостта на медицинските експерти в хода на процедури за допуснати медицински грешки, на които жалбоподателката е жертва. В резултат на тази празнота в законодателството тя е била възпрепятствана да получи обезщетение. Наред с това тя повдига оплакване и по чл. 6§1.

Преценката на Съда

В своето решение Европейският съд отбелязва, че макар и правото на здраве да не е така силно защитено, той е създал добре установена практика относно  позитивните задължения на държавите не   само по чл. 2, но така също и по чл. 8. Те се заключават  в създаването на такива разпоредби, задължителни както за държавните, така и за частните здравни заведения, които да предприемат подходящи мерки за защитата на физическата цялост на своите пациенти, а наред с това да предоставят на жертвите на медицинска небрежност достъп до процедури, при които биха могли при съответните предпоставки, да получат обезщетения за вреди. Тези разпоредби следва да гарантират, че практикуващите лекари трябва да отчитат предвидимите последици от планираните медицински процедури и така да информират   пациентите си преди това, че те да са в състояние да дадат своето информирано съгласие. Наред с това е необходимо тези процедури   да съществуват не теоретично, а реално да бъдат приложими на практика и да са осъществими в разумен срок. Особено място е отделено на въпроса за създаването на достатъчно прозрачни не само субективни, но и обективни гаранции за безпристрастността на експертите, които представят своите заключения в съда.  Съдът отбелязва, че в тази област държавите разполагат с голяма свобода на преценка как да изпълнят позитивните си задължения.  Самият факт, че процедури, свързани с медицинска небрежност, са приключили неблагоприятно за засегнатата страна, не означава непременно, че съответната държава е нарушила своите позитивни задължения. Той посочва наред с това, че при изпълнението на своите позитивни задължения по отношение на предполагаемите жертви на медицинска небрежност държавите трябва да имат предвид и насрещните съображения, свързани с риска от  неоправданото злепоставяне и привличане към отговорност на практикуващите лекари, което може да компрометира техния професионален морал и да ги накара да практикуват в ущърб на пациентите си – т.н. „отбранителна медицина“.

Прилагайки очертаните принципи, Съдът не установява пропуски в националното законодателство и не приема доводите на жалбоподателката, че в България не може да се търси обезщетение за медицинска небрежност, позовавайки се на практика, посочена в § 45 от решението. Той  посочва, че няма основания, произтичащи от Конвенцията, които да изискват изготвянето на  експертизи да бъде извършвано от специална и независима институция. В този аспект Съдът анализира законодателствата на различни европейски държави и посочва, че няма възприет единен подход, нито че са налице по-големи гаранции за безприсрастност в държавите, в които има такъв специализиран орган. По въпроса за обективността на експертните становища Съдът отбелязва, че съществуват достатъчно процесуални гаранции в тационалното законодателство, които могат да елиминират евентуалната пристрастност (правото на отвод, искането за повторна експертиза, оспорването на експертизата, изискването за мотивираност на заключението, личното представяне на заключението пред съд от кесперта и възможността да се задават въпроси, наказателната отговорност при невярна експертиза). Той не констатира тези гаранции да са били нарушени от страна на националните съдилища. При повторното гледане на делото Пловдивският апелативен съд е изложил достатъчно убедителни аргументи защо приема експертизите на голяма част от експертите, а не изразеното особено мнение в една от тях. Същевременно Съдът специално подчертава, че няма ролята на четвърта инстанция по отношение на националните юрисдикции, за да преценява доколко правилни или неправилни са самите заключения на експертите.

Съдът констатира на основата на наличните доказателства, че лекуващият лекар неправилно е информирал жалбоподателката за всички предвидими последици от планираната операция, която ще бъде извършена. Както се установява от показанията на екстпертите по време на процеса, не е имало надежден  способ за установяването на наличие на метастази в ребрата не само чрез различните изследвания, но и по време на оперативната интервенция, защото хистологичното изследване не може да бъде изчакано докато продължава самата операция. Така изглежда, че жалбоподателката не е била съвсем наясно относно несигурността на последиците, когато е давала съгласието си да бъде оперирана. Тъкмо напротив, хирургът я е уверявал нееднократно в противното. Съдът обаче отбелязва, че в хода на съдебния процес за обезщетение тези специфични обстоятелства не са били   изложени от нея, а тя е основавала иска си на по-общите твърдения, че хирургът е действал небрежно. Затова и националните съдилища не могат да бъдат винени, че не са разгледали този въпрос по-подробно. Наред с това е отбелязано, че има установена национална съдебна практика именно относно наличието или липсата на информирано съгласие като самостоятелно основание за вреди. След задълбочения си анализ Европейският съд достига до извода, че не споделя твърденията на жалбоподателката, че властите не са й предоставили ефективна процедура, чрез която да получи обезщетение за медицинска небрежност, на която тя е станала жертва.

Съдът не установява нарушение на чл 8.

Жалбоподателката повдига оплакване  и за липса на справедлив процес поради съмненията относно безпристрастността на назначаваните като вещи лица лекари. Съдът отбелязва, че доколкото е анализирал създадените гаранции в българското право, осигуряващи независимост на назначаваните медицински експерти в светлината на чл. 8 от решението си (в §§ 72-74), той се позовава на тях и по повод оплакването по чл. 6§1.  Освен това, като държи сметка  по този аспект за заключението, до което е достигнал във връзка с чл. 8, той не смята, че жалбоподателката е била поставена в по-неблагоприятна ситуация, отколкото хирурга и болницата(ответници по делото за обезщетение за вреди), нито намира, че самата процедура не й предзоставя ефективен достъп до съд.

Поради това Европейският съд не установява нарушение на чл. 6.

 

*Материалът е от блога на адвокат Светла Маргаритова

About De Fakto

Проверете също

Официално: 40 съдилища от общо 153 продължават да работят с ЕИСС

Общо 40 съдилища няма да спират да работят с Единната информационна система (ЕИСС). Това официално …

Есенната национална конференция: Адвокатите обсъдиха принципите на бъдещия си закон

През уикенда във  Варна се проведе Есенната национална конференция на българската адвокатура. На форума присъстваха …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.