DeFakto.bg DeFakto.bg
Новият Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество създава предпоставки за произвол и стимулиране на доносничеството. За това предупреждава Върховният касационен съд в становище по законопроекта. То е изпратено на вицепремиера Меглена Кунева, инициатор на закона.
Становището е изработено от петима съдии, определени със заповед на Лозан Панов. Начело на работната група е зам.-председателят на ВКС и шеф на Търговската колегия Дария Проданова.
Проектът вече получи и критични бележки от „Програма Достъп до информация”. Те предупредиха, че автоматичната отмяна на съществуващите закони за публичност на имуществата на лицата на публични длъжности, за предовтратяване на конфликта на интереси и за отнемането на незаконното богатство, ще спъне прилагането на новия закон.
Върховните съдии са отишли по-далеч с ред критики по същество.
Нарушен е балансът защита-санкция, което може да доведе до неоправдано посегателство върху честта, достойнството и доброто име на проверяваните, защитени от конституцията, предупреждават магистратите.
Те препоръчват да се въведат конкретни критерии за наличието на достатъчни данни и доказателства за започването на обширни проверки срещу лицата, заемащи висши публични длъжности от страната на единното вече национално бюро. И заявяват, че дефинираните презумпции и заложения в проекта механизъм за уличаване могат да подхлъзнат проверяващите да тръгнат по лесния път – единични санкции без разкриване на същностните корупционни механизми и практики.
Съдиите са категорично против задействането на проверките по анонимни сигнали. И отбелязват, че наред с неизяснения докрай термин „необяснимо богатство” се отваря врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм. А в същото време търговията с влияние не е намерила място в закона като вид корупционно или корумпиращо поведение. Магистратите подчертават и друго – предложението да се дават награди за сигнали стимулира доносничество, което надали е целта на закона.
ВКС настоява проверките на магистратите да се извършват изцяло и само от Инспектората на съдебната власт, който да излиза със свой акт, а не да се препращат на националното бюро, което е в изпълнителната власт. Това директно нарушава принципа за разделение на магистратите, заявяват съдиите.
Като съществен проблем е откроено задължението да се декларират имуществени данни за съпруга или за съжителя, при положение че не съществува нормативно задължение двойките да се уведомяват един друг за доходи, дялове от дружества, вземания и т.н.
Пълният текст на становището можете да прочетете тук.
