Последни новини
Home / Законът / Радован Караджич получи 40 години затвор за геноцид в Сребреница

Радован Караджич получи 40 години затвор за геноцид в Сребреница

Defakto.bg

Процесът срещу бившия президент на Република Сръбска имаше  497 съдебни заседания, 586 свидетели и 800 000 страници документация

Сребреница ,гробище на убитите мюсюлмани
Сребреница, мемориал на хилядите избити  мюсюлмани

Бившият политически лидер на босненските сърби Радован Караджич (71) бе обявен за виновен  за геноцид в Сребреница, престъпления срещу човечеството и във военни престъпления, извършени по време на войната през 90-те години, решиха във четвъртък съдиите от  Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия.
“Радован Караджич, съдът ви осъжда на 40 години затвор”, каза съдия О-Гон Куон.

Караджич бе оправдан само по обвинението за геноцид в седем босненски общини ( Братунац, Приедор, Власеница, Зворник, Сански мост, Фоча, Ключ).
И Караджич, и прокуратурата имат право да обжалват присъдата.  До влизането й в сила Караджич остава в ареста на Хагския трибунал, съобщава БТА, позовавайки се на източник от Хага.
Хагският трибунал повдигна обвинението против Караджич на 24 юли 1995 г.

Той бе обвинен по две точки в геноцид, по пет точки в престъпления против човечеството и по четири точки за нарушаване на военновременните закони. След четирите и половина годиния, съдиите от Юготрибуналът  успяха да  произнесат осъдителна присъда за  най-кървавото престъпление в Европа след Втората световна война.  Съдът е категоричен – Караджич е отговорен за геноцид в Сребреница, за тригодишната обсада на Сараево, за убийства, преследване, взимане на заложници.

Самият Караджич е издал т.нар. Директива 7 до Войската на Република Сръбска, която предвижда “тоталното физическо разделение на населението на анклавите Сребреница и Зепа възможно най-скоро, предотвратяване дори и на комуникацията между лицата в двата анклава. Чрез планирани и добре обмислени бойни операции да се създаде непоносима ситуация на тотална несигурност без надежда за бъдещо оцеляване или живот на населението на Сребреница и Зепа”.
Изтребването на босненските мюсюлмани от Сребреница е било извършено “систематично и с висока степен на организация”, като е имало за цел унищожаването на всички трудоспособни мъже. Докато то е било осъществявано, Караджич е получавал информация през различни комуникационни канали, заключава Хага .Караджич носи лична наказателна отговорност, включително за участие в няколко съвместни престъпни начинания.

Друг високопоставен обвиняем в международния трибунал е  генерал Ратко Младич, смятан за дясна ръка на Радован Караджич.  Той също е обвинен за клането в Сребреница, както и  за планиране на етническо прочистване и създаване на чисто сръбска зона в Босна.   Очаква се процесът срещу него също да приключи тази година.

Броят на загиналите по време на войната в Босна, изправила един срещу друг православните сърби, бошняците мюсюлмани и католиците хървати, е  близо 100 000 души. 38 000 от тях  са цивилни, главно мюсюлмани, сочат  данни на сараевския Център за изследвания и документация.  Половината от 4,4-милионното население на страната се е изселило.

Между 7000 -8000 босненски мюсюлмани са избити  в Сребреница през юли 1995 г.

Караджич, който сега е на 71 години, бе арестуван в Белград през юли 2008 г. , след 13 години бягство от правосъдието.  Докато се укриваше, той си бе пуснал огромна брада и бе променил самоличността си, като се представяше за алтернативен лечител. Той заяви, че е невинен по всички обвинения, и се защитава сам по време на процеса, включващ 497 съдебни заседания, изслушване на 586 свидетели и 800 000 страници документация.

Клането в Сребреница е клеймо и за мироопазващата мисия  на ООН.  Варварството се превърна и в  “холандска травма”, заради бездействието на холандските  “сини каски” през 1995 г., изпратени от ООН да опазват взривоопасния район.

На 13 юли 1995 г. повече от 300 босненски мюсюлмани, момчета и мъже, са били принудени да напуснат лагера на холандските миротворци в Поточари.  Те са били сред 5000 души, главно жени и деца, под защитата на умиротворителните сили на ООН в Босна и Херцеговина,  а по-късно по-голямата част от тях са избити в Сребреница.   През 2014 г. холандски съд обяви, че Холандия е отговорна за убийствата на стотиците  босненски мюсюлмани.  Според магистратите, холандските миротворци не са успели да защитят мирното босненско население, след като градът е паднал при обсадата на сръбската армия, а  би трябвало да са наясно с опасността от геноцид над 300-те босненци,  потърсили тяхната закрила.

Според решението на съдия Лариса Елуин холандският контингент “Дъчбат” е трябвало да си даде сметка, че босненските мюсюлмани ще станат жертва на геноцид. Ако холандските “сини каски” им бяха позволили да останат в лагера, те по всяка вероятност са щели да оцелеят. Но позволявайки да бъдат предадени на сърбите и откарани от лагера, холандският контингент е  съдействал за унищожението на беззащитни хора, пише още в мотивите на съда.

Съдът заявява още, че холандското правителство трябва да поеме някаква отговорност за случилото се и да плати компенсации на семействата на жертвите

Година, по-рано Върховният съд на Холандия обяви, че страната е отговорна за смъртта на трима мюсюлмани,  убити, след като са били изгонени от военната база на холандския контингент в Босна.  Въз основа на този  съдебен акт  по-късно холандското военно министерство отпусна обезщетение от 20 хил.евро за всяка от жертвите. Делото заведоха роднини на жертвите,  създатели на организацията “Майките от Сребреница”. В мотивите на “Майки от Сребреница” се казваше,че  холандските “сини каски” не са оказали никаква съпротива на сръбските сили и на практика са им съдействали за откарването на мъжете.

Първи, през 2007 г. Международният съд на ООН (ICJ-CIJ.org) в Хага определи като геноцид клането в Сребреница.

Имало е  извършен геноцид от страна на членовете на Босненската сръбска армия в Сребреница през 1995 г., обяви тогава председателят на съда  Розалин Хигинс.

Въпреки признанието за наличие на геноцид в Сребреница, Международният съд констатира, че Сърбия не е отговорна за масовото убийство на босненските мюсюлмани.

 Според съда,  актовете на геноцид в Сребреница не могат да бъдат приписани на държавните органи на Сърбия.  Хигинс посочи,че  “ не може да бъде установено дали Сърбия е съучастник в геноцида като е помагала на босненските сърби в момент, когато е била наясно, че тези сили смятат да извършат геноцид, макар да е “осигурила значителна военна и финансова подкрепа на Република Сръбска по време на войната”.

Същевременно съдът обяви  Сърбия за отговорна, че през юли 1995 г. не е извършила нищо, за да предотврати геноцида в Сребреница,

нито за да накаже извършителите.   Тогава Международният съд призова властите в Сърбия “незабавно да установят пълно сътрудничество с Трибунала за бивша Югославия в Хага и да предадат обвиняемите”.

About De Fakto

Проверете също

Защо Апелативният специализиран съд поиска 2 милиона лева гаранция от Атанас Бобоков (определението)

На 26 ноември, на шестия месец от задържането му Апелативният специализиран съд склони да освободи …

Подлежат ли на отмяна влезли в сила постановления за възлагане на имот след публична продан, ще тълкува ВКС

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 6/2020 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.