Последни новини
Home / Законът / Радован Караджич получи 40 години затвор за геноцид в Сребреница

Радован Караджич получи 40 години затвор за геноцид в Сребреница

Defakto.bg

Процесът срещу бившия президент на Република Сръбска имаше  497 съдебни заседания, 586 свидетели и 800 000 страници документация

Сребреница ,гробище на убитите мюсюлмани
Сребреница, мемориал на хилядите избити  мюсюлмани

Бившият политически лидер на босненските сърби Радован Караджич (71) бе обявен за виновен  за геноцид в Сребреница, престъпления срещу човечеството и във военни престъпления, извършени по време на войната през 90-те години, решиха във четвъртък съдиите от  Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия.
“Радован Караджич, съдът ви осъжда на 40 години затвор”, каза съдия О-Гон Куон.

Караджич бе оправдан само по обвинението за геноцид в седем босненски общини ( Братунац, Приедор, Власеница, Зворник, Сански мост, Фоча, Ключ).
И Караджич, и прокуратурата имат право да обжалват присъдата.  До влизането й в сила Караджич остава в ареста на Хагския трибунал, съобщава БТА, позовавайки се на източник от Хага.
Хагският трибунал повдигна обвинението против Караджич на 24 юли 1995 г.

Той бе обвинен по две точки в геноцид, по пет точки в престъпления против човечеството и по четири точки за нарушаване на военновременните закони. След четирите и половина годиния, съдиите от Юготрибуналът  успяха да  произнесат осъдителна присъда за  най-кървавото престъпление в Европа след Втората световна война.  Съдът е категоричен – Караджич е отговорен за геноцид в Сребреница, за тригодишната обсада на Сараево, за убийства, преследване, взимане на заложници.

Самият Караджич е издал т.нар. Директива 7 до Войската на Република Сръбска, която предвижда “тоталното физическо разделение на населението на анклавите Сребреница и Зепа възможно най-скоро, предотвратяване дори и на комуникацията между лицата в двата анклава. Чрез планирани и добре обмислени бойни операции да се създаде непоносима ситуация на тотална несигурност без надежда за бъдещо оцеляване или живот на населението на Сребреница и Зепа”.
Изтребването на босненските мюсюлмани от Сребреница е било извършено “систематично и с висока степен на организация”, като е имало за цел унищожаването на всички трудоспособни мъже. Докато то е било осъществявано, Караджич е получавал информация през различни комуникационни канали, заключава Хага .Караджич носи лична наказателна отговорност, включително за участие в няколко съвместни престъпни начинания.

Друг високопоставен обвиняем в международния трибунал е  генерал Ратко Младич, смятан за дясна ръка на Радован Караджич.  Той също е обвинен за клането в Сребреница, както и  за планиране на етническо прочистване и създаване на чисто сръбска зона в Босна.   Очаква се процесът срещу него също да приключи тази година.

Броят на загиналите по време на войната в Босна, изправила един срещу друг православните сърби, бошняците мюсюлмани и католиците хървати, е  близо 100 000 души. 38 000 от тях  са цивилни, главно мюсюлмани, сочат  данни на сараевския Център за изследвания и документация.  Половината от 4,4-милионното население на страната се е изселило.

Между 7000 -8000 босненски мюсюлмани са избити  в Сребреница през юли 1995 г.

Караджич, който сега е на 71 години, бе арестуван в Белград през юли 2008 г. , след 13 години бягство от правосъдието.  Докато се укриваше, той си бе пуснал огромна брада и бе променил самоличността си, като се представяше за алтернативен лечител. Той заяви, че е невинен по всички обвинения, и се защитава сам по време на процеса, включващ 497 съдебни заседания, изслушване на 586 свидетели и 800 000 страници документация.

Клането в Сребреница е клеймо и за мироопазващата мисия  на ООН.  Варварството се превърна и в  “холандска травма”, заради бездействието на холандските  “сини каски” през 1995 г., изпратени от ООН да опазват взривоопасния район.

На 13 юли 1995 г. повече от 300 босненски мюсюлмани, момчета и мъже, са били принудени да напуснат лагера на холандските миротворци в Поточари.  Те са били сред 5000 души, главно жени и деца, под защитата на умиротворителните сили на ООН в Босна и Херцеговина,  а по-късно по-голямата част от тях са избити в Сребреница.   През 2014 г. холандски съд обяви, че Холандия е отговорна за убийствата на стотиците  босненски мюсюлмани.  Според магистратите, холандските миротворци не са успели да защитят мирното босненско население, след като градът е паднал при обсадата на сръбската армия, а  би трябвало да са наясно с опасността от геноцид над 300-те босненци,  потърсили тяхната закрила.

Според решението на съдия Лариса Елуин холандският контингент “Дъчбат” е трябвало да си даде сметка, че босненските мюсюлмани ще станат жертва на геноцид. Ако холандските “сини каски” им бяха позволили да останат в лагера, те по всяка вероятност са щели да оцелеят. Но позволявайки да бъдат предадени на сърбите и откарани от лагера, холандският контингент е  съдействал за унищожението на беззащитни хора, пише още в мотивите на съда.

Съдът заявява още, че холандското правителство трябва да поеме някаква отговорност за случилото се и да плати компенсации на семействата на жертвите

Година, по-рано Върховният съд на Холандия обяви, че страната е отговорна за смъртта на трима мюсюлмани,  убити, след като са били изгонени от военната база на холандския контингент в Босна.  Въз основа на този  съдебен акт  по-късно холандското военно министерство отпусна обезщетение от 20 хил.евро за всяка от жертвите. Делото заведоха роднини на жертвите,  създатели на организацията “Майките от Сребреница”. В мотивите на “Майки от Сребреница” се казваше,че  холандските “сини каски” не са оказали никаква съпротива на сръбските сили и на практика са им съдействали за откарването на мъжете.

Първи, през 2007 г. Международният съд на ООН (ICJ-CIJ.org) в Хага определи като геноцид клането в Сребреница.

Имало е  извършен геноцид от страна на членовете на Босненската сръбска армия в Сребреница през 1995 г., обяви тогава председателят на съда  Розалин Хигинс.

Въпреки признанието за наличие на геноцид в Сребреница, Международният съд констатира, че Сърбия не е отговорна за масовото убийство на босненските мюсюлмани.

 Според съда,  актовете на геноцид в Сребреница не могат да бъдат приписани на държавните органи на Сърбия.  Хигинс посочи,че  “ не може да бъде установено дали Сърбия е съучастник в геноцида като е помагала на босненските сърби в момент, когато е била наясно, че тези сили смятат да извършат геноцид, макар да е “осигурила значителна военна и финансова подкрепа на Република Сръбска по време на войната”.

Същевременно съдът обяви  Сърбия за отговорна, че през юли 1995 г. не е извършила нищо, за да предотврати геноцида в Сребреница,

нито за да накаже извършителите.   Тогава Международният съд призова властите в Сърбия “незабавно да установят пълно сътрудничество с Трибунала за бивша Югославия в Хага и да предадат обвиняемите”.

About De Fakto

Проверете също

Съдийската колегия предлага на 30 септември да тръгне процедурата за избор на председател на ВКС

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет предлага вариант на времеви график за провеждане на процедура …

Съдии с апел към изборните си членове във ВСС – напуснете проваления съдебен съвет

Решаващото действие за прекратяване на мандата на ВСС  е съдиите, избрани от съдии в него …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.