Делото за джамиите – с мартенски рестарт

Defakto.bg

 

Съдбата на десетки имоти в страната – повечето са паметници на културата, отново ще разпали патриотични страсти. В първия месец на пролетта проблемът пак застава на вниманието на съда. От главното мюфтийство готвят мартенски рестарт на делото за джамиите – внасят нов иск в Софийския градски съд.

Спорът от няколко години се върти между различните инстанции с различни претенции. Обрасъл е с казуси и произнасяния. Но при изповеданията е така – правото си пробива път в криволиците на историята и верските дела и интереси. А темата е обществено чувствителна, качва градуса на емоциите и поставя на изпитание хладнокръвието на арбитъра – съд. С други думи – пак ще стане интересно.

 Малко история, без задълбаване

На прицел са някогашните вакъфски имоти и владеенето им от някогашните мюсюлмански вероизповедни общини. А в основата на нароилите се през годините дела е въпросът кой е правоприемник на въпросните общини. И, съответно, може да претендира, че е собственик на въпросните имоти. Именно този проблем отново ще бъде повдигнат от мюфтийството пред съда в поредно, ново дело, съобщи адвокатът му Красимир Руев.

Става дума за джамии, светски сгради, училища, стадиони из цялата страна – Карлово, Стара Загора, Ямбол, Кърджали, Враца, Добрич, Видин и т. н. Имотите сега са основно публична собственост на общините. С уточнението, че храмовете не са действащи, станали са музеи, някогашните мюсюлмански училища също са сменили предназначението си.

Вакъфите са имоти, предоставени за религиозни или благотворителни цели и съществуват в ислямските държави и до днес. У нас са история – по време на османското владичество и при действието на правото на шериата те са били собственост на султана и са управлявани от мютевелии. След Освобождението новият ред, прогласен от Търновската конституция, предвижда имотите на изповеданията (освен православното) да се управляват от техните духовни власти, но под върховния надзор на надлежния министър и според законите, които ще се създадат за тях. Така вакъфските имоти се предават на местните мюсюлмански вероизповедни общини по определен ред. След 9 септември 1944 г. е ясно – собствеността преминава към държавата, после и към общините.

С историята – дотук. Сега за правото.

 

В прегръдката на Темида

Казусът с вакъфските имоти (известен като „делото за джамиите”) се раздвижва след приемането на новия Закон за вероизповеданията, описал реда за установяване на правоприемство между изповеданията и предишни структури, съществували до 1949 г. Параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби предвижда това да става с иск пред Софийския градски съд, който се произнася с решение. А това решение може да се обжалва нагоре по инстанциите от други

регистрирани вероизповедания (по реда на ГПК).

Така Главното мюфтийство иска от Софийския градски съд да го признае за правоприемник на мюсюлманските вероизповедни общини. И на 4 юни 2013 г. съдия Николай Марков излиза с решение за признаване. На базата на това решение пък мюфтийството завежда трийсетина дела в различни окръжни съдилища за собственост върху някогашните вакъфски имоти. Процесите вървят с променлив успех – на първа инстанция мюфтийството спечели само процеса за карловската Куршум джамия. Като недоказани бяха отхвърлени исковете за сградата на Безистена в Ямбол, Ески джамия във Враца, бившето турско гробище и едно училище в Добрич, стадиона в Кърджали, които останаха на общините. Всички казуси се качиха на втора инстанция в апелативните съдилища. Основен аргумент за отказите бе липсата на данни имотите да са предадени на вероизповедните общини по предвидения в устав на мюсюлманското изповедание от 1919 г. ред – с подробен списък, представен от главния мюфтия и в присъствието на представител на Министерството на външните работи и на вероизповеданията.

А междувременно тръгна и друго, ново дело, решението по което предопределяше съдбата на останалите процеси. Пред Софийския апелативен съд (САС) мюсюлманското сунитско-ханафитско изповедание начело с Недим Генджев оспори решението за правоприемството. Другите дела спряха в изчакване на този казус. През 2015 г. САС обезсили като недопустимо решението за правоприемството. Защото по въпроса не е водено открито исково състезателно производство, в което спорещите да доказват правата си, както изисква законът. Вместо това проблемът за правоприемството е приравнен на формално вписване на фирмени промени, решаван е в закрито заседание, без изслушване на аргументи. На 28 януари 2016 г. последната инстанция, Върховният касационен съд реши да не допусне казуса до разглеждане заради липсата на основания за касация и решението на САС влезе в сила.

Това отне основанията на мюфтийството да твърди, че е собственик на вакъфските имоти и би трябвало да сложи край на водените от него дела в страната.

 

Може ли да има нов процес?

Казусът изглеждаше закрит. Да, ама не. Рано е за финал, главоблъсканиците на правосъдието ще продължат.

Подсказването дойде през м. февруари т. г. от „опровержение на Главното мюфтийство”, поместено на сайта му. Сред реториката с лайтмотив „Не е вярно!” (че делото е било за имоти, че е загубено от мюфтийството и прочее) там се казва и: „Мюсюлманското изповедание ще се възползва от възможността, която дава законът и ще заведе ново дело за правоприемство по реда на исковото производство”. С други думи – след като първия път процесът е воден неправилно, сега ще го заведем правилно.

De Facto Legal потърси за подробности адвоката на мюфтийството Красимир Руев. А той информира – след като минат празниците внасяме иск в съда по посочения от САС ред. Т.е. този път въпросът за правоприемството ще се решава в състезателен открит процес. Нещо повече – докато той не приключи, старите дела за вакъфските имоти в страната отново трябва да спрат, категоричен е защитникът.

Отново – да, ама не, контрират от лагера на Недим Генджев. Юристът на сунитското изповедание Николай Панков също е категоричен – нов процес не е възможен! Защото такъв вече е воден по исков ред и е прекратен по молба на главния мюфтия Мустафа Хаджи.

Малка скоба за верските мюсюлмански дела – там от години текат спорове кой е легитимният водач на мюфтийството – с променлив резултат.

Така през 2010 г., когато в мюфтийството е Недим Генджев, той е поискал признаване на правоприемство с мюсюлманските вероизповедни общини в исков процес и делото е тръгнало в Софийския градски съд. Страна по него е било и сунитското изповедание (в което тогава не е бил, а сега е Генджев) и процесът е вървял. През 2011 г. обаче в молба до СГС вече новият главен мюфтия Мустафа Хаджи прави отказ от този иск и настоява делото да се прекрати. И СГС прекратява производството. Сунитското изповедание обжалва това определение пред Софийския апелативен съд, но там го потвърждават с аргумента – право на ищеца е да прецени дали има интерес от продължаването на спора.

Защо това да е аргумент срещу готвения сега от мюфтийството рестарт? Защото законът е категоричен: „Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск” (чл. 233 от Гражданския процесуален кодекс), изтъква Николай Панков. Пререшаването е невъзможно и СГС е длъжен да отхвърли иска като недопустим, категоричен е той. От тази гледна точка сагата с вакъфските имоти наистина е стигнала финала си.

На обратното мнение е Красимир Руев. Няма пречка за ново исково дело, предишният процес е бил симулативен, твърди той.

Ясно е, оръжията още ще подрънчат на този терен. Кой ще излезе прав – предстои да видим. Ясно е и трето – тези дела солидно бъркат в джоба на водещите ги. Само в едно решение (на окръжния съд в Ямбол за Безистена) мюфтийството е осъдено да плати разноски от 21 353 лв. – за експертизи, адвокати и прочее. То, на свой ред предявява също претенции за хиляди лева към общините. Вакъфските имоти очевидно са им скъпи.

 

Без емоции

Ясно е и четвърто: подновяването на темата няма да мине без протести. Дотук съдебно заседание за джамиите не е минавало без тях. Навремето карловци приеха на нож решението на Окръжния съд в Пловдив за даването на Куршум джамия и развяха трикольорите. Заседанията на Апелативния съд в София неизменно бяха съпътствани от импровизирани митинги пред Съдебната палата. А в залата сред множеството съграждани и симпатизанти винаги идваха и кметове: Петър Паунов (кметът на Кюстендил) и Емил Кабаиванов (кметът на Карлово). Беше емоционално. Съдът обаче няма право на емоции – длъжен е да е на страната на закона.