Последно: Две години затвор за смърт на пешеходна пътека

С 2 срещу 1 гласа ВКС реши делото „Лора Казанлиева”

Две години затвор – това е окончателното решение по нашумяло дело за смърт на пешеходната пътека. Става дума за казуса „Лора Казанлиева” – 20-годишно момиче, прегазено от мотоциклетист във Варна в ранните часове на 17 юли 2011 г. Решението на Върховния касационен съд не е единодушно – председателят на състава Севдалин Мавров е останал на „особено мнение”.

На подсъдимата скамейка бе Диян Станчев. Варненският апелативен съд отсъди две години и половина лишаване от свобода. Сега Върховният касационен съд намали наказанието, но постанови то да е ефективно. Т.е. Станчев да лежи в затвора.

Делото е емблематично – то прикова обществения гняв срещу драстичното безразличие на самоуверени шофьори към правилата и зачестилата смърт на пешеходни пътеки.

Лъкатушенето на Темида

А през годините казусът бе решаван и пререшаван нееднозначно.

През 2011 г. прокуратурата и Станчев сключват споразумение, одобрено от съда. И той получава две години условно за нарушаване на пътните правила, довели до причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 343, ал.1, буква в) от НК. Наказанието е от 2 до 6 г. затвор). Книжката на мотоциклетиста е отнета за две години.

След гръмналия скандал по искане на бившия главен прокурор Борис Велчев делото бе възобновено и върнато за ново разглеждане. С присъда от декември 2012 г. Варненският окръжен съд налага същото наказание – две години условно. С решение от март 2013 г. апелативният съд в града отменя тази присъда и пак връща случая за ново разглеждане.

През октомври 2013 г. първата инстанция осъжда Диян Станчев на две години и половина затвор ефективно, а апелативният съд потвърждава присъдата. Тя е атакувана пред ВКС както от близките на Лора, така и от осъдения.

Има съпричиняване

Проведеното съдебно производство на две инстанции по общия ред е в унисон с всички процесуални правила и в пълен обем е гарантирало упражняване правата на всички страни в процеса, реши сега ВКС. В състава са Севдалин Мавров, Даниела Атанасова и Лада Паунова.

Съдебният състав намира, че ключови данни, относими към индивидуализацията на наказанието, не са правилно установени от решаващите съдилища, а други – не са отчетени. Значимите за определяне на наказанието смекчаващи обстоятелства са: чистото съдебно минало, липсата на други нарушения на пътните правила, добрите характеристични данни, изразеното съжаление, както и наличното съпричиняване от страна на пострадалата – чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Налице е съпричиняване, тъй като момичето е пресякло, без да се огледа, да прецени скоростта на приближаващия мотоциклет и така е попаднало в опасната зона за спиране, смятат съдиите Атанасова и Паунова. Те цитират Решение №1089/77г. по н. д. № 928/77 г. на Върховния съд: „Правото на предимство на пешеходците, както и на водачите на пътни превозни средства, е абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект. А това означава, че никога не може да загуби своите права носителят на това право, което законът му е предоставил, но когато безопасността на носителя на правото е застрашена и той има възможност да се откаже от неговото осъществяване, възниква задължението да не го осъществи на всяка цена”. Съдиите допълват, че в случая пострадалата е трябвало да се огледа и да прецени, че мотоциклетът е съвсем близо. Това е направило друго момиче от компанията, което се е отказало да пресече.

Като отегчаващи вината обстоятелства са посочени две нарушения на правилата за движение, както и динамиката на разпространение на престъпленията от този вид. В случая от значение е, че Диян Станчев е водач на МПС с неголям стаж, което изисква допълнителна предпазливост, особено със скоростта, както и фактът, че той е познавал пътя, по който се е движел, включително и пешеходната пътека.

При индивидуализацията на наказанието обаче няма място за проста аритметика между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, става дума за по-сложна преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, обясняват съдиите. Мнозинството е категорично: трябва да се определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, което изисква отмерване на наказание под средния предел на предвиденото в закона. Но в никакъв случай осъждането не може да е условно. Макар да са налице формалните предпоставки за това, „не може да се игнорира въздействието по отношение на останалите граждани, особено когато е извършено престъпление от вид, който актуално е много по-често явление и изисква по-интензивна реакция, така че да се осигури въздействие не само върху дееца, но и по отношение на останалите членове на обществото”, пишат върховните съдии.

Несъгласният

Възможността пешеходецът да направи преценка касае случаите на „правомерно движение на водачите на МПС, а в голяма част – движение с разрешена, но несъобразена с пътните условия скорост”, заявява Севдалин Мавров. В случая Станчев е карал с близо 90 км/ч при разрешена 50 км/ч и при наличието на ясни знаци за пешеходна пътека. Ако той се е движел със скорост, близка до  разрешената, е можел да спре и да предотврати удара, смята несъгласният.

Твърдението за съпричиняване е „житейски нелогично“ и противоречи на духа на закона, заявява Мавров. „Не може да се изисква от пешеходците вярна преценка за всички характеристики на приближаващи МПС, които могат да рефлектират върху спирането им преди пешеходната пътека. Още по-малко, да са в състояние да преценят скоростта им на движение, поради възрастови особености, житейска зрялост, умствена недоразвитост, болестно състояние, умора, разсеяност и др. Противното би означавало пешеходците никога да нямат възможност да упражнят абсолютното си право на предимство при преминаване по пешеходна пътека при поведение на всички водачи или на част от тях, грубо несъобразено с правилата за движение”, категоричен е съдията.

Пълният текст на решението можете да прочетете тук.