Рахатът на кадровика

Новият представляващ Висшия съдебен съвет Димитър Узунов (освен с друго) стана паметен с разочарованието си – да си кадровик не бил чак такъв рахат!

На една ръка разстояние

Не е прав господин Узунов – една ръка разстояние дели членовете на съвета от пълния рахатлък. На път е дружно да им го осигури дружна депутатска коалиция от ГЕРБ, патриоти, демократични центристи, ДПС, БСП. Цитираното войнство ентусиазирано подкрепи в правна комисия абсурдната идея заплатите на кадровиците занапред да са равни на „тримата големи” в Темида, инак кадровиците били дискриминирани. Остава пленарната зала да каже „да” и рахатлъкът на ВСС му е в кърпа вързан. И на този, и на следващите. Каквото и да вършат, както и да безобразничат, колкото и да ги ругаят магистрати и граждани, членовете на съвета всеки месец ще прибират в джобовете си средно по 6864 лв., според изчисленията на „Правен свят”. Независимо от това какво са свършили.

Дай боже всекиму подобна нищета

Няма спор – не е редно онези, от които зависи съдбата на съдиите, прокурорите и следователите в държавата, да са бедни. Опасно е даже – бедният човек не е независим, рискът да напълни канчето срещу „услуги” е голям. Но бедни ли са кадровиците? Дай боже всекиму подобна нищета!

Равносметката е проста – по закон те вземат основна заплата на върховни съдии – в момента 3493 лв. Към нея се прибавят по 2 % за всяка прослужена година в Темида, максимумът е 40 %, гарантиран за мнозинството във ВСС, отдавна надхвърлило 20 г. трудов стаж. Сумата става 4890 лв. А към нея има и трета екстра – още 35 % отгоре за участие в комисии. Равносметката – заплатата на кадровик е 6100 лв.

Но, о ужас!, може да НАМАЛЕЕ – промените в съдебния закон премахват парите за комисии. Защото не се полагат екстри за работата, за която се взема и заплата. За вносителите на промените от Министерството на правосъдието, както и за гражданите, това може да е логично и справедливо. За кадровиците обаче е ДИСКРИМИНАЦИЯ в чиста форма (само не се разбра по пол, възраст, социално положение или религия, ама нейсе!). И бързо си намериха приятели и съдружници в парламента, готови да поправят въпросната несправедливост. Няма да оставят клетниците от ВСС да преживяват с мизерните 4890 лв на месец. Добри хора, истински приятели!

На пазар за „наши” хора

Със забавното – дотук. Авторитетни юристи предупредиха – произволните упражнения със заплатите на ВСС са недопустими, размерът на възнагражденията трябва да се движи по железни правила. И го илюстрираха с примерите на Великобритания, Франция, цитираха дори решение от парламентарната история на някогашната ФРГ.

Слагането на знак на равенство между съдебните кадровици и председателите на двата върховни съда и главния прокурор е противоконституционно и обръща държавата с главата надолу, биха тревога капацитетите. Не защото едните са задължително лоши, а другите – задължително добри. Особено в случая подобни сравнения са неуместни. А защото в йерархията на държавата (на всяка държава!) постовете се подреждат според отговорностите си, размиването на парадигмата вещае само хаос и произвол. И людете на властта, най-паче депутатите със солиден стаж, добре го знаят.

Защо е тогава тази милозливост? Обяснението не е красиво –защото така се пазаруват „наши” хора във всяка власт, така се коват редиците на задкулисието. Циничното е, че избраниците от ДПС и БСП, които страстно се опълчваха срещу зачертаването на тайния вот при кадруването в Темида и вещаеха политико-управленски натиск върху свободната воля на ВСС, сега щедро му раздават благини с държавната пара. Без помен от задни помисли, разбира се. Хич не са невинни и от ГЕРБ – напротив, най-виновни са – те диктуват решенията като стожер на мнозинството. Важи и за присъдружните патриоти.

А ВСС скромно мълчи. Акцията на приятелите-депутати навръх второто четене на закона му спести даже конфуза да пише становище полагат ли му се подобни благини.

И всичко това в момент, когато съдебният съвет става все по-безразличен към правилата, реформата не го плаши и си разиграва коня, както си иска. А гражданите пълнят улиците с шествия за правосъдие.

Все пак време за разум има – още ден-два. Докато промените в съдебния закон влязат в пленарна зала. Чакаме избора: реформата или рахата?