DeFakto.bg DeFakto.bg
Правителството е приело антикорупционния закон, нашумял като закона „Кунева”. Той създава нов единен орган и нова процедура за отнемане на противозаконно придобито имущество, съобщи правителството, цитирано от Дневник.
В първия проект антикорупционният орган, наречен Национално бюро обединяваше три органа – Комисията за конфликт на интереси, Боркор и звено от Сметната палата. В новия вариант към тях се добавя и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвидено е, че Бюрото се състои от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание. То ще има териториални структури, а служителите му ще минават тестове за почтеност, включително и проверки с полиграф, пише в съобщението на правителството.
Бюрото ще може да иска разкриване на банкова, застрахователна и данъчна, ще има достъп и до базата данни на Централния кредитен регистър. Кръгът на лицата, които обхваща законът, са лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, както и лицата, имащи правомощия по разходване на публични средства. Допълнително са включени няколко категории лица в системи с повишен корупционен риск. Добавени са и офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили.
Вече те ще подават само една декларация за имущество и интереси пред единния орган, вместо различните декларации, подавани сега пред различни органи.
Магистратите ще подават декларации за имущество и интереси към Инспектората към ВСС,
При несъответствия Инспекторатът ще сезира Бюрото за извършване на проверка на имущественото състояние
Разширен е кръгът на обстоятелствата, които лицата на висши публични длъжности, ще са длъжни да декларират. Предлага се занапред те да декларират чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, подлежащи на регистрация, на стойност над 10 000 лв., които ползват повече от 3 месеца, както и обучения, ако еднократната им стойност надхвърля 10 000 лв.
Запазва се задължението за деклариране имуществото и доходите на съпрузите и ненавършили пълнолетие деца. Новост в закона е задължението за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съпружеско съжителство. Законопроектът предлага и легална дефиниция на понятието – съжителство на съпружески начала, продължило повече от две години.
Задълбочени проверки ще се образуват при несъотвествие при проверката на декларацията за имущество и интереси над 20 хил. лева, при влязло в сила решение за конфликт на интереси и при сигнал или медийни публикации с достатъчно данни, преминали през предварителна проверка.
Предвидени са допълнителни гаранции срещу възможна злоупотреба със сигналите.
Законопроектът предлага промени в процедурата по отнемане на незаконно придобито имущество. Предлага се „значителното несъответствие“ между имуществото и нетния доход да е 120 000 лв., а не както досега – 250 хил. лева.
Миналата седмица петима върховни съдии предупредиха, че някои текстове в закона създават риск от произвол и произвеждане на доносници. Съдиите са категорично против задействането на проверките по анонимни сигнали, разпоредба която Кунева ревностно защитава. Петимата посочиха ред неудачни решения, включително неправомерни намеси в личната сфера на граждани, неясна терминология, допускане на анонимни сигнали и възнаграждения за доносите. Съдиите отбелязаха, че наред с неизяснения докрай термин „необяснимо богатство” законът отваря врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм.
Една от важните липси в закона, казаха те, е липсата на търговията с влияние, която е вид корупционно или корумпиращо престъпление. Магистратите се обявиха и против предложението да се дават награди за сигнали, защото това стимулира доносничество. Дни преди магистратите, проектът бе критикуван и от „Програма Достъп до информация.
