DeFakto.bg DeFakto.bg
През 2015 г. България бе изправена пред сериозни предизвикателства в сферата на правата на човека в редица сфери, отчита Българският хелзинкски комитет годишния си доклад, представен днес. Свободата на изразяване се срива, съдебната реформа е де факто изоставена, бежанците са подложени на дискриминация, заявяват правозащитниците.
БХК изтъква като основни следните проблеми с правата на човека в България за 2015 г.:
Националната система за убежище и международна закрила отново претърпя значителни промени в сравнително кратък период от време. Достъпът до територия на бежанците, търсещи закрила в България, остана значително затруднен и възпрепятстван, като властите продължиха да прилагат практиката на отблъскване на лица, търсещи закрила. Физическа сила и огнестрелно оръжие за сплашване и отблъскване на мигрантите бяха използвани често от правоприлагащите органи. През октомври 2015 г. 19-годишен гражданин от Афганистан бе прострелян и убит от патрул на гранична полиция. Впоследствие образуваното досъдебно производство бе прекратено от прокуратурата поради липса на престъпление.
България беше критикувана многократно от различни Европейски институции и организации по отношение на положението в местата за лишаване от свобода, включително от Европейския съд по правата на човека и Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание – относно пренаселеността, лошата хигиена и неадекватния достъп до медицинско обслужване, липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита.
През 2015 г. сривът на свободата на изразяване в България продължи, като страната пропадна с още шест места в индекса на „Репортери без граници“, заемайки 106-о място. Ключови проблеми в областта са огромният натиск върху медии и журналисти, упражняван с всевъзможни лостове, тежката цензура и автоцензура, изключително силните икономически и политически зависимости на медиите, непрозрачната собственост и финансиране и неефективната медийна саморегулация.
Съдебната реформа бе де факто изоставена, след като през декември бяха гласувани промени в Конституцията, продукт на задкулисни политически договорки. Те обърнаха логиката на промените, преформатирайки квотите във Висшия съдебен съвет. Не беше създаден и механизъм за отчетност на главния прокурор.
Процесът по деинституционализация отбеляза регрес. За първите пет години на деинституционализацията държавата закри 87, или повече от половината от всичките 137 детски специализирани институции, но общият брой на децата във формална грижа (извън семействата им в специализирани институции, резидентни услуги в общността, приемни семейства) нараства за пет години с 1086 – от 7150 на 8236. Регистрирани бяха данни за порочни практики на липса на грижи и насилие над деца в Центрове за настаняване от семеен тип.
През 2015 г. правителството изготви и внесе в Народното събрание дългоочаквания проект на Закон за равнопоставеност между мъжете и жените, който обаче не е в състояние да постигне декларираните в него цели поради формализъм, липса на материалноправни разпоредби и гаранции за изпълнение. Стъпка напред беше публичното заявяване в началото на 2016 г., че правителството ще подпише и ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие.
До края на 2015 г. бе изготвен законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, с който се реформира основно системата на лишаване от дееспособност, но неговото придвижване към парламента бе блокирано от съпротивата на няколко институции, включително Министерството на труда и социалната политика.
През годината продължи подклаждането на ислямофобия от публични личности и медии, както и вандализирането на мюсюлмански храмове. Прокуратурата продължава да не преследва вандализирането на мюсюлмански храмове като престъпления от омраза.
През отминалата година продължи практиката на българската прокуратура системно да не образува досъдебни производства за съставомерна реч на омразата, както и да квалифицира престъпления, явно мотивирани от расизъм, хомофобия или верска нетърпимост като обикновени престъпления.
