Шефът на СРС МЕТОДИ ЛАЛОВ : Не е нормално на най-натоварения съд да се възлагат още дела, за да се разтовари ВАС

– Г-н Лалов, наскоро Вие и тримата ви заместници  изпратихте становище до Народното събрание, до ВСС и Върховния касационен съд, в което протестирахте срещу намерението  да се прехвърлят дела на районните съдилища по Закона за държавния служител, Закона за отбраната и въоръжените сили, и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които са от  от компетентност на административните съдии. Защо най-натоварения съд отново трябва получи допълнителни дела?

Предложената законодателна промяна е насочена към това да се разтовари Върховния административен съд от дела, които не бива да се разглеждат от един върховен съд. Тази цел съдиите от районния съд оценяваме положително. Пътят за нейното постигане обаче в конкретния случай е погрешен. На първо място не бива да се прехвърля на общите съдилища, какъвто е СРС, разглеждането на административни дела, за което бяха създадени преди 8 години като специализирани административни съдилища. Ако това стане, тези дела ще се възложат на съдии, които не са специалисти в приложението на над 80 материални закони, както на АПК. Докато районните съдии натрупат опит неминуемо ще има неправилна и противоречива практика, от което потърпевши ще бъдат гражданите. Наред с това предложените промени не отчитат обстоятелството, че Софийският районен съд от години работи при условия на свръхнатовареност и обективно не може да осигури своевременно разглеждане на постъпилите към настоящия момент дела, което генерира отрицателно отношение не само към съда, но и към съдебната система като цяло. А се предлага да му се възложат още дела, без при това да са предвидени съответни мерки – финансови, кадрови и др., които да обезпечат и компенсират това допълнително натоварване. Ясно е, че законодателните предложения трябва да бъдат преосмислени. Чувам, че вече в Съвета по съдебна реформа вече има  такава нагласа.

• Дали статуята на Темида ще повлече крак за промяна отношението към съда?

В почивните дни преместихме статуята на Темида от сградата на бул. „Драган Цанков“, № 6, в новоремонтираната сграда на бул. „Ген. М. Д. Скобелев“. По този начин поставихме символичното начало на преместването на районния съд. Сега предстои провеждане на обществени поръчки за мебели и оборудване, които са сложни процедури, но струва ми се че при добра работа до края на годината или по скоро до началото на есента могат да приключат тези процедури и в рамките на тази година, да се премести съда и районната прокуратура. Усилията на районния съд да има нови сгради се увенчаха с успех и от тях ще се възползва изцяло и районната прокуратура, която за съжаление във времето назад беше твърде пасивна по тази тема. Това трябва да се каже ясно и да се помни.

Как представяте работата на СРС на ученици?

Идеята за програмата Децата и съда назряваше през годините. С колегите си говорехме за необходимостта от програма за развитие на правосъзнание у младите. Повод даде инициатива на съдия Зорница Езекиева, която се обърна към мен с искане да предоставя възможност да доведе един клас в съда, за да може да запознае децата с институцията, с поведението на страните в процеса, да видят съдебните зали. Това беше началото, аз съм имал шанс да видя в чужбина детски центрове и съм виждал ефекта от едно такова възпитание. Така започнахме. Практически до сега е минал само един клас, но на сайта има вече записани за бъдещи посещения  девет класа. Това са ученици от 3-ти клас, 5-ти клас, 9 , 10 и 11. Според нас след трети клас е подходящо да се започне запознаване с работата на съда. Това което децата ще видят реално дава най-обща представа за атмосферата в съда. Разяснява се и дължимото поведение на участниците в съдебния процес. Създава се и трайно разбиране, че всяка постъпка има последици, някои от които със съдбовно значение. Най-после децата ще видят, че в съда работят нормални хора. Така юридическият и социален смисъл за учениците е да почувстват реалностите и вече да не може да бъдат манипулирани през медиите от политици и недобросъвестни юристи, да разберат каква е задачата на правосъдието. Когато си видял съда, ти можеш да станеш дори приятел в добрия смисъл на думата. Няма да може да бъдеш заблуждаван за ролята на съдията и на съдебната дейност като цяло. Това е доброволна мисия за тези колеги-съдии и вече имаме 6-7 желаещи да участват. Ние ще привличаме и адвокати и прокурори винаги, когато е необходимо.Това което искаме да покажем е че всяко действие има последици и че понякога може да бъде забавно, но едно невнимателно пресичане, едно сбиване в училище, една лекомислена употреба на наркотици може да доведе до невероятни проблеми за детето. Така вместо да отиде в университета, може да отиде във възпитателно училище, или пък в затвора. Така че трябва да им разказваме това, още повече на фона на правния нихилизъм, който се натрупва.

 Нали по някакъв начин още от рано на младия човек, на детето трябва да му се каже че в обществото има правила, които трябва да се спазват.

Идеята е с тези показни уроци, не да ги правим специалисти по право, а да формираме отношение към правилата установени в обществото. Независимо дали ни харесва или не правилата трябва да бъдат спазвани, защото нарушаването им винаги има висока цена.

В новата сграда на съда на бул. „Скобелев”ще имате оборудвана съдебна зала за щадящ разпит на деца от съдебен състав. Това също ще го показвате на учениците, нали?

Това са съвременните изисквания за щадящо детско правосъдие, която да предпазва децата от стрес. И двете зали – действащата на бул. Цар Борис III и новата на бул. Скобелев, са изградени по  всички съвременни изисквания. Почерпихме опит, ходихме да видим такива стаи в СДВР (Столична дирекция на вътрешните работи- БР) и общински такива. До сега воденето на деца в съда на бул. Драган Цанков, можеше да създаде уплаха, отколкото да представи съда в добра светлина. За това и не започнахме там детската програма. Вече ще има условия нещата да се случват по нормален начин. И ние запретваме ръкави. Децата са бъдещето на нашето общество и сме убедени, че възпитаването на правна култура е мисия на всеки негов член, за това няма да гледаме отстрани.

Какво ще стане със сградата на бул. Драган Цаков 6?

Съдебните сгради до сега бяха ангажимент на Министерството на правосъдието. Скоро ще бъдат на ВСС. От участието ми в експертни комисии знам, че с подходящ ремонт там могат да бъдат приютени една или няколко други магистратски институции. Може да се разположи Административен съд София-град, който също изпитва трудности с помещенията и залите. Известно е, че има съдебни институции, от разположените в столицата, които ползват сгради срещу изключително високи наеми. Преди време беше оповестено, че само наема на сградата, което се ползва от Административен съд София-област и от прокуратурата на улица Съборна е близо 84 хиляди лева на месец. Съгласете се, това са грешни пари, които могат да бъдат изразходвани по много по целесъобразен начин.

 Какво ще става с удобствата за посетителите и съдиите за паркирате на Районния съд на бул Цар Борис III?

Вече има разрешение за ползване и е въпрос на няколко седмици да се ползват на 110 места в двора и подземния паркинг там.

Съдът е посещаван от хиляди граждани и  адвокати, които и занапред няма да могат да паркират на този служебен паркинг. Те ще продължат да паркират някъде в квартала. Въпрос на районния кмет и на Столична голяма община е да се направи такава организация, че да няма проблем с паркирането около съда. Още от 2012 година, преди да започне реално ремонтът на съдебната сграда, сезирах столична община с искания този въпрос да бъде решен. Имал съм срещи с районните кметове, ходил съм на заседания на комисията по транспортна инфраструктура. Досега решение няма. Моля обаче гражданите и адвокатурата, особено софийската, която наброява 5500 човека, да се обръщат по тази тема към компетентните органи, а не към ръководството на СРС.

 Част от администрацията на Софийски районен съд дълги години се помещаваше в сградата зад паметника на Патриарх Евтимий, (бившия Нотариат) какво ще стане сега там?

 Ние предадохме с протокол  сградата на Министерство на правосъдието, има и Решение на Министерски съвет, с което тази сграда се предоставя за ползване на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Тази сграда обаче има архитектурна стойност и според мен не е подходяща за офис сграда, включително на държавна институция.

Кажете какво ще се случи в новата сграда на Софийския районен съд на бул. Скобелев. Тези съдии, които доста години бяха по 5 души в стая на Драган Цанков, ще имат ли нормални условия за работа?

 Съдиите ще бъдат по двама в стая, ще има нормални условия на работа не само за тях и съдебната администрация, но и за адвокатите и другите посетители в съда и районната прокуратура. Съдиите, прокурорите и служителите ще влизат през служебни коридори. Ще има съвещателни зали за съставите, за да не се налага съдебните зали да бъдат опразвани, когато съдебният състав трябва да проведе тайно съвещание. С тази сграда в най-близкото време ще отговорим на всички съвременни изисквания. Разбира се трябва да се отчете факта, че това е преустройвана сграда, а не проектирана специално за съдебна такава. Призовавам всички да я ползват и пазят по начин отговарящ на европейските разбирания, в противен случай няма да може да се справим с вандалщината и с невъзпитаното отношение. Важно е да се разбере, сградата не е на съда, тя е на всички нас, на гражданите, ремонтирана е и се издържа с парите от данъците, които плащаме. Ако не я пазим, ще я ремонтираме именно с тези пари.

В съдебните сгради в Европа не можете да чуете да се говори високо, шумно, не можете да видите да се карат хората там, да си оставят кафетата и хранителните отпадъци по пейките и прозорците, а у нас това се случва и за съжаление не толкова рядко.

За същественото подобряване на дейността на районния съд обаче трябват освен сграда със зали, компютри и мебели, но и действаща система за управление на дела.  Все още голяма част от дейностите в съда се правят на ръка. Това губи време, води до грешки, а и до невъзможност за адекватна статистика, проследимост на срокове за произнасяне и др. Трябва да се вземат мерки и за преодоляване на свръхнатовареността в съда. ВСС увеличи щатната численост на съдиите и съдебната администрация, което безспорно беше необходимо. Има нужда от още малко увеличение. Но нека да е ясно, че  щата на СРС не може да бъде увеличаван безкрайно. Трябва да се вземат и законодателни мерки за промяна на подсъдността, трябва да се промени съдебната карта. Сега се получава така, че всяка година в СРС се завеждат по над 100 хиляди нови дела. Това означава, че един граждански съдия в СРС получава 1200 нови дела. Това е цифра непосилна за нормални хора и съответно се получават дефицити при работата на съдиите и администрацията – грешки, забавяния, което неминуемо генерира недоволство у гражданите. Същевременно има съдилища в страната, в които постъпленията са в пъти по-малки. Това повече не може да продължава. Голямата част от работещите в СРС хора са добри професионалисти, които не заслужават да бъдат поставяни пред обективна невъзможност да свършат добре работата си.