DeFakto.bg DeFakto.bg
Как действащият Висш съдебен съвет да се подели на две колегии до края на мандата си? Това е въпросът, който в близките седмици ще буни духовете сред кадровиците. И като нищо може да роди нов скандал в и без това бурно-скандалното битие на съвета. Но него – проверено – скандали не го плашат. (Пък и защо – напук на изчерпаното магистратско и обществено доверие, въпреки предупрежденията за противоконституционност, депутатите възнаградиха ВСС със заплатите на върховете в третата власт).
Чука на вратата
Сега на дневен ред е разделянето, ключов елемент в опита за съдебна реформа. И то вече чука на вратата. Гласуваните миналата седмица поправки в съдебния закон дават 1 месец срок на кадровиците сами да се разделят. Въпреки че промените още не са излезли в „Държавен вестник”, въпросът ще е на вниманието на съвета още тази сряда на работното му заседание, научи De Facto Legal.
Според новите правила, записани в конституцията и доразвити в закона, занапред назначаването, повишаването, понижаването и наказването на магистратите няма да се решава вкупом от 25-те члена на съвета, а от две отделни колегии на съдиите и на прокурорите. Като тези две колегии ще се формират сборно от професионалната и парламентарната квоти във ВСС. Резултатът: в съдийската колегия ще влязат 14 кадровици – шестима, избрани от съдиите, шестима от квотата на парламента плюс председателите на двата върховни съда като членове по право. Съответно в прокурорската колегия влизат 11 от ВСС – четирима избраници на прокурорите, един на следователите, петима от квотата на парламента плюс обвинител №1 по право.
Порой от главоблъсканици
За следващия ВСС проблем няма да има – още с гласуването депутатите ще определят кой от пратениците им в коя колегия да влиза. И (дай боже!) ще мотивират решенията си с факти от професионалната и личната им биография.
Главоблъсканиците идват от решението действащият ВСС да изкара мандата си от 5 г. до октомври 2017 г., но междувременно също да се раздели – по негово усмотрение, без писани правила. И тук започва да става напечено и горещо. Проблемът е по какви критерии да се подели парламентарната квота.
Защото 11-те от нея са избирани от депутатите по старите правила – вкупом, без оглед на разделно кадруване. Така в момента сред парламентарните пратеници във ВСС има шестима съдии (Галина Карагьозова, Димитър Узунов, Каролина Неделчева, Мария Кузманова, Светла Петкова, Соня Найденова), един прокурор (Магдалена Лазарова), един следовател (Ясен Тодоров) и трима адвокати (Васил Петров, Незабравка Стоева и Юлиана Колева).
Залогът е голям
Очаквано, настроенията във ВСС са противоречиви, а залогът е голям. От подялбата зависи кой какви мнозинства ще формира в двете колегии. И, съответно, какви нагласи ще надделеят в кадруването на магистратите, т.е. дали назначаването, повишаването, наказването на съдиите и прокурорите ще става обективно, според качествата и проявите на кандидатите или по познатия конюнктурно-подмолен стил. В който нищо няма значение, ако човекът не е „наш”. И обратното.
Тук се включва аритметиката. По закон решенията в съдийската колегия ще се вземат с мнозинство от 8 гласа (измежду 14), а тези в прокурорската – с 6 гласа (измежду 11). Прокламираната идея е принципна – нито една от квотите (професионална и парламентарна) да не може сама да диктува кадруването.
В практиката обаче далеч по-важен е човешкият фактор. В сегашния ВСС същинското разделение минава по линията на твърдото мнозинство и малобройното, но „революционно” малцинство. А в него квотите са омешани – има и от професионалната (Калин Калпакчиев, Камен Иванов, Юлия Ковачева, Елка Атанасова), и от парламентарната (Галина Карагьозова, Соня Найденова, Юлиана Колева, напоследък и Магдалена Лазарова).
Аз на тебе, ти на мене
Тепърва ще умуваме какво да правим, заяви пред De Facto Legal шефът на етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров, следовател от квотата на парламента. „Мен надали ще ме пратят в съдийската колегия, но във всички случаи вероятно ще делим адвокатите”, предположи той. Пък може би там трябвало да влезе и поне един прокурор. Нещо като аз на тебе, ти на мене.
Според мен разделението трябва да стане според професионалната ориентация, категоричен е шефът на комисията по натовареността Калин Калпакчиев, съдия от професионалната квота. За това, по негово виждане, съдийската колегия трябва да се попълни със съдиите от парламентарната квота – точно 6 на брой. Иде реч за онези, които са влезли във ВСС директно от тази професия. Макар че съдии има и сред адвокатите – такава е била Юлиана Колева например, чистото решение за Калпакчиев е тя да бъде причислена към прокурорската квота. Както и останалите двама адвокати (Незабравка Стоева също е работила като съдия). Според този вариант Ясен Тодоров и Магдалена Лазарова безспорно отиват в колегията на прокурорите.
Този вариант не е добър за „революционерите” – представителите му отново ще са твърдо малцинство дори и в квотата на съдиите. Като „дадат” Колева и Лазарова, ще „получат” Светла Петкова и Димитър Узунов, твърди привърженици на „правата линия” на мнозинството. Но принципът си е принцип, заявява Калпакчиев.
Е, принципите често изяждат главите на принципните. Да – видим. Зрелището предстои.
