Съдиите в Страсбург казват какво да правим, ако администрацията не изпълнява съдебни решения

  След поредно осъждане заради бездействие на властта, България ще плати на жалбоподателя Димитър Янакиев 5,763 евро за имуществени вреди, 3, 600 евро за морални  вреди и 1, 350 евро за разходи и разноски.

Ако един гражданин има съдебно решение в своя полза, което административен орган не изпълнява, може да поиска от съдебния изпълнител да налага седмични глоби на не изрядния служител от властта. Но ако съдебният изпълнител не наложи тези глоби или не изпълни  други свои задължения по принудителното изпълнение, гражданинът  може да се оплаче в съда , а съдът да задължи съдебният изпълнител да изпълни в срок задълженията си.    Тази възможност е ефективна още от средата на 2012 г., сочи Европейският съд  в осъдително  решение срещу България.

На 31 март  2016 г. по делото „Димитър Янакиев против България”  Камара на Европейския Съд по правата на човека единодушно отсъди нарушение на правото на справедлив процес и защитата на собствеността по Конвенцията за човешките права.

Делото е за неизпълнение на окончателно съдебно решение на административен съд в полза на жалбоподателя.  Съдът реши по-конкретно, че съществуващото вътрешно-правно средство за принудително изпълнение на решения на административни съдилища, въведено през 2006 г. с приемането на Административно-процесуалния кодекс, по принцип отговаря на изискванията на Конвенцията за ефективност. Въпреки това, само жалбоподатели, чиито жалби до Съда са подадени след средата на 2012 г. трябва да са използвали това средство преди да се обърнат към Съда, тъй като едва от тогава е станало ясно, че то е ефективно на практика.

Тъй като жалбоподателят е подал жалбата си доста преди 2012 г., той не е трябвало да го използва, казва съдът.

Фактите по делото

Жалбоподателят, Димитър Павлов Янакиев, е български гражданин, който е роден през 1936 г. и живее в София.  През 1997 г. той се обърнал към областния управител на София с молба за обезщетение за апартамент, който е принадлежал на неговия наследодател, когато е бил национализиран през 1949 г.  Тъй като не получил отговор, Янакиев се оплакал пред съда от мълчанието на областния управител.  Софийски градски Съд, заседавайки в административна колегия, приел решение на 19 юли 2005 г., в което определил че обезщетение по отношение на национализираната собственост се дължи на жалбоподателя под формата на жилищни компенсаторни записи.  Съдът също определил общата сума обезщетение дължимо на жалбоподателя и другия наследник на въпросния имот.       Решението станало окончателно на 6 септември 2005.

На 26 юни 2006 г. жалбоподателят изпратил на областния управител копие от окончателното съдебно решение с искане той да довърши необходимата процедура за издаване на записите.  Вместо това, управителят указал на жалбоподателя да представи допълнителни документи, което жалбоподателят направил.

През март 2007 г. на жалбоподателя бил издаден изпълнителен лист за дължимото му обезщетение на базата на окончателното съдебно решение в негова полза.

На 30 март 2007 г. той поискал от съдебния изпълнител да започне производство по принудително изпълнение. През април 2007 г. съдебният изпълнител на два пъти поканил областния управител да изпълни задължението от съдебното решение и уточнил, че липсата на изпълнение може да доведе до налагането на глоби. Тъй като управителят не извършил две зависещите от него стъпки за довършване на процедурата по издаване на жилищни компенсаторни записи, през март 2009 г. съдебният изпълнител го подканил отново да го направи.

Към април 2014 г. съдебното решение в полза на жалбоподателя е било неизпълнено.

Оплакванията пред Съда

Жалбата е подадена на 6 ноември 2007 г. Позовавайки се на член 6 § 1 от Конвенцията (право на справедлив процес) и на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията (право на защита на собствеността), жалбоподателят Янакиев се оплаква, че окончателното съдебно решение в негова полза е било неизпълнено.

. Решението на Съда

Съдът първо разглежда аргументите на българското правителство срещу  допустимостта на жалбата. То е  е защитило тезата, че  жалбоподателят е пропуснал да се оплаче в български съд от липсата на достатъчна активност на съдебния изпълнител в производството по принудително изпълнение на съдебното решение и по тази причина жалбата му трябва да бъде отхвърлена.

По този повод Съдът отбеляза:  С приемането на Административно-процесуалния кодекс през 2006 е въведено ново средство за принудително изпълнение на административни съдебни решения, които задължават публични власти да изпълнят незаместими действия. Лице, което има такова съдебно решение в негова полза, и което публичният служител не е изпълнил, може да поиска от съдебния изпълнител да наложи седмични глоби на отговорния служител докато последният не изпълни дължимото според решението.

Ако съдебният изпълнител не наложи такива глоби, или ако не извърши други дължими действия по принудително изпълнение, лицето в чиято полза се дължи изпълнение има право да се оплаче пред съд от бездействието на съдебния изпълнител. В края на такова производство съдът може да задължи съдебния изпълнител да извърши конкретно действие като му даде срок за това.

Съдът отбеляза, че това средство е било използвано успешно в редица дела, в които българските съдилища задължили съдебни изпълнители да извършват действия по принудително изпълнение срещу административни учреждения или служители , или в които съдилища са отхвърлили жалби от служители срещу глоби наложени им от съдебни изпълнители поради липса на дължими действия по изпълнение на окончателни съдебни решения.

Съдът подчертава, че на базата на развитието наблюдавано в националната съдебна практика през годините, може да се приеме, че от средата на 2012 г. това средство изглежда ефективно и че жалбоподателите трябва да го опитат преди да се обърнат към Съда.

Не може да се каже, обаче, че това е била ситуацията през 2007 г., когато жалбоподателят е подал жалбата си до Съда.  По-конкретно, средството е било създадено едва след като окончателното национално съдебно решение в полза на жалбоподателя е влязло в сила.  Освен това, решенията на националните съдилища демонстриращи ефективността на средството са приети след подаването на жалбата до Съда. Следователно, жалбоподателят не е бил длъжен да е пробвал това вътрешно правно средство преди да се обърне към Съда.

Освен това, Съдът казва, че  жалбоподателят не е трябвало да използва никое от другите правни възможности изтъкнати от Правителството.

Така Съдът намира,  че бездействието на  областния управител да издаде  жилищни компенсаторни записи е довело до неизпълнение на окончателното съдебно решение в полза на жалбоподателя. Това е нарушило правото на жалбоподателя на изпълнение на съдебното решение като част от правото му на справедлив процес, както и правото му на мирно ползване на собствеността си.

  Справедливо обезщетение (член 41)

Съдът реши, че България трябва да плати на жалбоподателя 5,763 евро за имуществени вреди, 3, 600 евро за неимуществени вреди и 1, 350 евро за разходи и разноски.

Решението е прието от Камара от седем съдии със следния състав: Ангелика Нюсбергер (Германия), Председател, Ганна Юдкивска (Украйна), Ханлар Хаджиев (Азърбайджан), Андре Потоцки (Франция), Фарис Верхабович (Босна и Херцеговина), Йонко Грозев (България), Карло Ранцони (Лихтенщайн), съдии, и Клаудия Вестердийк, секретар на секция.