DeFakto.bg DeFakto.bg
Изпълнението на европейската заповед за арест се отлага, а процедурата може да бъде и прекратена при доказано нечовешки условия в затворите в държавата, която е искала задържане и екстрадиция.
Това е решил Съдът на Европейския съюз по съединени дела на унгарски и румънски граждани, за които е искано екстрадиране от Германия.
За унгареца Паул Араньоси има издадени две европейски заповеди за арест за извършени от него кражби с взлом. Румъния пък е издала заповед за арест на Роберт Калдарару за изтърпяване на наказание от година и осем месеца затвор за шофиране без книжка. И двамата мъже са били открити в Германия, но Върховният областен съд в Бремен, който трябва да се произнесе по заповедите за арест констатирал, че условията на задържане, при които двамата мъже биха били поставени в унгарските и румънските затвори, нарушават разпоредбата от Хартата на основните права на Европейския съюз, която забранява нечовешко или унизително отношение или наказание.
Съдът в Германия е взел предвид две решения на Европейският съд по правата на човека в Страсбург от последните две години, с които Румъния и Унгария са осъдени заради пренаселеността на затворите си. В тази връзка немските власти са поискали от Съда на ЕС да установи дали при тези обстоятелства изпълнението на европейските заповеди за арест може или трябва да бъде отказано.
Делото на Калдарару се гледа по реда на спешното преюдициално производство, тъй като в момента той е задържан в Германия, докато в случая с Араньоси, немските власти дори не са го арестували.
Съдът на ЕС казва в решението си, че държавите, отговорни за изпълнението на европейската заповед за арест (в случая Германия), трябва да преценяват дали в страните, издали заповедта за задържане, съществува реална опасност от нечовешко или унизително отношение към задържаните. В решението се подчертава обаче, че опасността не следва от формалната констатация за общите условия в затворите, а са нужни конкретни доказателства, за да се стигне до отказ за изпълнение на заповедта.
„За да може да прецени дали такава опасност съществува по отношение на съответното лице, отговорният за изпълнението на заповедта орган трябва да поиска от издалия я орган спешно да предостави цялата необходима информация относно условията на задържане.
Ако с оглед на предоставената информация или на каквато и да било друга информация, с която разполага, отговорният за изпълнението на заповедта орган констатира, че по отношение на лицето, адресат на заповедта, съществува реална опасност от нечовешко или унизително отношение, изпълнението на заповедта трябва да се отложи до получаването на допълнителна информация, позволяваща да се изключи съществуването на такава опасност“, се казва в решението, цитирано от „Правен свят“.
В случай, че опасността от унизително или нечовешко отношение не се изключи в разумен срок, то съдът, който решава за изпълнението на заповедта за арест, трябва да реши дали да не прекрати процедурата.
Отказите на немски съдилища и конкретно на съда в Бремен да екстрадират граждани в страни от Източна Европа не са новост и преди година с този проблем се сблъска и България. През март м.г. главният прокурор Сотир Цацаров информира тогавашния правосъден министър Христо Иванов, че Окръжният съд в Олденбург и Върховният областен съд на Бремен са отказали екстрадиция на трима българи и по случаите са образувани казуси в Евроджъст. Съдебните решения, с които съдилищата отказаха да изпълнят Европейска заповед за арест бяха окончателни и не подлежаха на обжалване и протест.
Информацията е на в. Политиката
