Четвърто дело срещу България в Страсбург за смърт в детски дом

Българският хелзинкски комитет (БХК) заведе в Европейския съд по правата на човека четвърто, поредно дело за дете, загинало в „дом“ вследствие системно занемаряване, довело го до болестно недохранване, съобщиха от организацията. Когато умира през 2005 г. на 11 г., Ралица тежи едва 8 кг.

Предишни две подобни жалби срещу България – за Анета и Николина от дома в Стража, вече са били комуникирани на българското правителство от евросъда и са разменени становища. По тях се очаква решение. Анета умира на 15 г. през 2006 г. от перфорация на стомаха, като в болницата изваждат от нея 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренови гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия и 3 камъка с големина 3-4 см при операция, която не успява да я спаси. Николина умира на 19 г. от тежко недохранване.

Случаят Ралица

Ралица е родена на 23.04.1993 г. с физически увреждания. На шестмесечна възраст ѝ е поставена диагноза „дълбока умствена изостаналост“. През 1996 г., когато е на 3 г., е настанена в Дома за деца и младежи с умствена изостаналост в с. Петрово, област Благоевград, където прекарва остатъка от живота си.

В дома Ралица е лишена от необходимата ѝ рехабилитация. В съдебно-медицинска експертиза във връзка със смъртта ѝ вещите лица установяват, че „детето следвало да бъде обгрижвано непрекъснато от реаниматор и педиатър“. Такава грижа никога не ѝ е предоставена

Официалната причина за смъртта на 11-годишната Ралица е „сърдечно-съдова недостатъчност“. Два дни преди това детето е със забавени и приглушени сърдечни тонове и постепенно изпада в „терминално състояние“, но нито персоналът на дома, нито личният му лекар го отвеждат в болница. Не назначават и лечение.

През 2015 г., 10 години след смъртта ѝ и 5 години след започване на досъдебното производство, Апелативна прокуратура – София се произнася, че „има доказателства, че личният лекар е съпричастен към смъртта на Ралица, изпълнявайки немарливо задълженията си като лекар“. Но давността за преследването му вече е изтекла.

В жалбата до съда в Страсбург се твърди, че са нарушени правото на живот (чл. 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека); на свобода от нечовешко и унизително отнасяне – (чл. 3 от ЕКПЧ); на свобода от дискриминация  (чл. 14 от ЕКПЧ) и на ефективно вътрешноправно средство за защита (чл. 13 от ЕКПЧ).

„Българската прокуратура не проумя, че децата с увреждания, лишени от общество, са хора на равна нога с прокурорите в тоги. Тя продължава да държи тези деца в анти-пространство извън закрилата на наказателното право“, заявява адвокат Маргарита Илиева, директор на Правната програма на БХК.

От 240 разследвания – нито 1 обвинителен акт

По искане на БХК през 2008 г. Върховната касационна прокуратура назначи проверки във всички „домове“ в страната, напомнят от организацията. Установени са тежки дефицити в грижата за деца и младежи в проверените институции, редица телесни повреди и 75 смъртни случая за 8 години, но дела не са образувани. През 2009 г., по разпореждане на тогавашния главен прокурор Борис Велчев, прокуратурата извършва нови проверки във всички домове заедно и да дава достъп на правозащитниците до всички преписки, за да защитават децата.

Образувани са 240 досъдебни производства, по които БХК е атакувала прокурорски актове. Към момента почти всички те са прекратени. Не е внесено нито едно обвинение в съда. През 2013 г. настоящият главен прокурор Сотир Цацаров прекратява достъпа на БХК до образуваните производства. Външният контрол е зачертан.