Последни новини
Home / Избрано / Антон Станков: Кандидатирам се за директор на НИП, а не срещу Драгомир Йорданов

Антон Станков: Кандидатирам се за директор на НИП, а не срещу Драгомир Йорданов

Defakto.bg

Добре платената съдебна система е гарант за работеща икономика

  Автор Лилия Христовска

Миналата седмица De Facto legal съобщи, че в битката за директор на Националния институт на правосъдие се включва и бившият правосъден министър Антон Станков. Така участниците в конкурса за шеф на НИП ,на този етап са двама бивши министри на правосъдието, доколкото действащия директор Драгомир Йорданов,  служебен министър в кабинета на Марин Райков, също ще се бори да запази поста. Горещият спор, който се очертава е повод за въпросите, които DFL постави на Антон Станков.

Антон Станков е роден на 17 февруари 1966 г.    През 1988 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Започва кариерата си като стажант юрист в Софийския градски съд през 1990 г. До 2001`г., когато стана министър на правосъдието в кабинета “Сакскобургготски”, беше  председател на Наказателната колегия на Софийския градски съд.  Хоноруван асистент по наказателен процес в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. 

 В момента е адвокат. Семеен, има  две дъщери и двама сина.

 – Г-н Станков, донякъде е изненада , че загърбвате добрата си адвокатска практика, за да заемете пост на държавна служба. Защо решихте да се кандидатирате за поста директор на Националния институт за правосъдие (НИП)?

–  В качеството ми на министър на правосъдието четири години от живота ми бяха посветени на прословуватата съдебна реформа. Мисля,че опитът, който натрупах  би помогнал за едни нов импулс в работтта на НИП.  Аз съм един от създателите  на този институт, тъй като в рамките на моя мандат като министър беше преобразуван центъра за обучение на магистрати от неправителствена организация в държавен орган.  Такъв ангажимент беше поет още със стратегията за съдебна реформа, приета през есента на 2001 г., и той бе изпълнен.  Така, мисля, че мога да бъда полезен в тази сфера.

Що се отнася до солидната ми адвокатска кариера – това наистина е един много добър професионален опит и възможност за човек сам да организира нещата си.

Държа да подчертая обаче, че съм си платил адвокатските такси за цялата година. С други думи, идеята да се включа в конкурса за директор на НИП , е сравнително отскоро.

– Имате ли вече концепция, с която ще се борите за поста?

– Работя по нея и честно казано, не бих искал да споделям нищо предварително. Конкурсът минава на два етапа, първо – по допустимост на кандидатите .Ако бъда допуснат в поставения срок ще представя и концепцията си.

– Как оценявате сегашното състояние на института, какво мислите за  действащия директор Драгомир Йорданов?

– Аз се кандидатирам за поста “директор” и в никакъв случай срещу сегашния ръководител на НИП Драгомир Йорданов, който има огромни заслуги за създаването на този институт. Респектиран съм от големия опит, който той има в тази сфера.

Но се  надявам моите идеи да дадат друг импулс за работа в тази институция.

 – А очаквате ли подкрепа от 7-членния Управителен съвет,  който трябва да избере новия директор на НИП?

– Въздържам се да отговоря. Лично за мен е най-важно да подготвя професионално концепцията за бъдещето на института, а и да не забравяме, че могат да се появят и други кандидати.

Вие наистина бяхте двигател на сериозна реформа в Наказателно –процесуалния кодекс , съдебния закон и др. докато бяхте министър през 2001 – 2005 година, но сега стоите встрани от промените, които се  извършват. Защо?

– Стара практика е хората да бъдат изрязвани от снимките.В България няма традиция  бившите управленски кадри да бъдат ползвани за нуждите на управлението със знанието и опита си. Всеки върви с копието и конската опашка  в ръка и мисли, че от него започва България.  Възможно е и аз така да съм изглеждал преди години.

Не  бих казала. Останал ми е спомена, че когато бяхте министър успяхте да постигнете консенсус с политическите сили за първата поправка в конституцията. А бяхте и първият министър на правосъдието, който покани на среща всички бивши колеги, заемали този пост.

– Да, през 2003 г. наистина постигнахме консенсус с политичeските сили в парламента за първата промяна в конституцията.    Тогава железният имунитет на на съдиите, прокурорите и следователите бе заменен с функционален. А в кръга на своята служебна дейност те носят гражданска и наказателна отговорност само при престъпления от общ характер.  За първи път бяха записани правила за мандатността и несменяемостта.  Така системата се вентилира от „вечните” началници в нея.

Срещата, за която говорите бе през  2002 г. , когато  поканих всички бивши правосъдни министри, естествено живите,  за да получа съгласието им да закача портретите им на стената в министреството на правосъдието.

Дойдоха почти всички колеги от новото време. Дойде обаче и Светла Даскалова, дългогодишен  министър на правосъдието в България (1966-1990). Известно е,че след промените тя се бе оттеглила от обществения  живот.  Това  беше една интересна и много приятна среща.  Колегите,  разбира се дадоха съгласието и знаете, че на първия  етаж в  министерството оттогава  са окачени портретите на всички министри в правосъдието, които държавата е имала.  Колегите,  тогава най-вече се  почустваха зачетени, а това, струва ми се,  е най-важното признание за хората,  които са работили за държавата.

– Одобрявате ли новите промени за разделяне на ВСС, прекия  избор от професионалната квота на членове на съвета, квалифициран избор от страна на парламента и т.н.?

– Когато си отварях документите , за да описвам професионалната си биография намерих едно свое интервю в столичен вестник от 2006 г., в което доста внимание съм отделил на разделянето на  ВСС на две – съдийски и прокурорски колегии.Така, че позицията ми е запечатана в старите вестници, всеки който иска- може да ги прочете.

–   Имате ли мнение за идеята на българската прокуратура да бъде оказана експертна подкрепа,  една идея, лансирана от бившия правосъден  министър Христо Иванов, подкрепена и от наследника му Екатерина Захариева, както и от правителството. Питам ви и като бивш министър,   който имаше доста главоболия с промените , които искаше да въведе в прокуратурата?

– Затруднявам се еднозначно да отговоря на въпроса, защото експертна помощ означава експертни знания. А това изисква  познаваме в детайли на българското законодателство. Експертите,  които евентуално ще дойдат би трябвало в един значителен период от време да се запознават и навлизат в проблемите,  за да бъдат полезни.  Просто няма универсални закони, всеки закон, свързан с правораздаването е специфичен за всяка страна.

В този смисъл подобна препоръка ми се струва неизпълнима. Външните експрети биха могли да се изкажат по структурата на прокуратурата и организацията на работата й.  Но  цялостен поглед върху работата на държавното обвинение, не съм уверен, че може да се получи.

–  Промените в съдебния закон, при второто му четене, като  че ли останаха на заден план заради конфликтното решение  да се изравнят заплатите на членовете на ВСС с възнагражденията на тримата големи и конституционните  съдии. Липсата на ясна аргументация, не донесе обществена подкрепа на това решение. А на фона   на замразените  социалните плащания за няколко години, заплатите от близо  7000 лева , не изглеждат ли  неприлични, доколкото са бюджетни пари?

– Отговорът на този въпрос е  дълъг. Може би , е трябвало наистина  предложението за новите заплати във ВСС да мине в пакет  с разделянето му на две колегии. Може би тогава щеше да звучи по обосновано това решение.

Аз обаче не съм фен на сиромахомилството.  Винаги съм твърдял,че заплатите в цялата съдебна система са недостатъчни. Те трябва да бъдат такива,че да са възпиращ фактор за корупцията. Това, че заплатите във ВСС са вдигнати и изравнени с тези на тримата големи аз си обяснявам като отражение на разделянето на колегиите на две и изравняване на позициите на членовет с тирмата големи. Така или инак гласовете  им са равни, защо и заплатите да не са?

Но що се отнася до това,че държавата не отделя средства за другите сектори, където това е крайно наложително, мога само да кажа, че работещата съдебна система е един от факторите за работеща  икономика. Това означава –  повече приходи в хазната и по-добри социални плащания.

About De Fakto

Проверете също

Адвокатите хвърлят тоги, ако властта отново не забележи исканията им за данъчни облекчения

Адвокатурата е готова да изрази своята гражданска и професионална позиция чрез съответни протестни действия в …

Вижданията на кандидата за ВСС: Критики на един “скандален” министър (Христо Иванов), конкурси само на входа на Темида, повишения по предложения на шефовете

Документите на единствения кандидат за ВСС от професионалната квота на следователите Стефан Петров бяха публикувани …

2 коментара

  1. Браво на Антон Станков.

  2. Полезная фраза

    дочка шлюшка росказ а также tetya иришка эро рассказ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.