Последни новини
Home / Законът / Мотивите на КС: Уважение към адвокат като към съдия? Неизпълнимо!

Мотивите на КС: Уважение към адвокат като към съдия? Неизпълнимо!

Defakto.bg

Законът за адвокатурата (ЗА) е вменил на магистратите и на държавната администрация неизпълними задължения – да оказват на защитниците съдействие и уважение «като на съдия». Неизпълними, защото няма закон, по който в това отношение съдиите да са отделени от останалите представители на третата власт. Това прави изискването за отношение към адвоката като към съдия неясно, неопределимо и води до произволни тълкувания. А обвързването му с търсене на дисциплинарна отговорност нарушава принципа на правовата държава.

Това е един от основните аргументи, с които Конституционният съд обяви няколко разпоредби на ЗА за противоречащи на основния закон. Днес КС публикува мотивите си по делото, докладвано от председателя Борис Велчев. Крайният резултат е, че занапред адвокатските съвети няма да имат право да иницират проверки срещу съдии, прокурори, следователи, разследващи и чиновници за неоказано съдействие и уважение на защитник, нито да искат дисциплинарни наказания за това.

Делото в КС бе образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, но съдът не се е водил само от неговите аргументи. И сам е разчел какво ще рече уважение и съдействие «като към съдия».

Риск от произвол

«Приравняването на адвоката към съдия по отношение на дължимото му уважение и съдействие предпоставя наличието на нормативно уредено задължение на съдиите да се оказва особено уважение и съдействие, присъщо само на тях. По отношение на съдействието, дължимо на всички магистрати (а не само на съдиите) такова задължение имат всички държавни органи, юридически лица и граждани. Това съдействие следва да осигури безпрепятственото изпълнение на функциите на съответния магистрат…. Никъде в закон не може да бъде открито задължение на един съдия или на орган на досъдебното производство да оказва някакво конкретно и специфично съдействие на друг съдия, за да може приравняването на адвокатите на съдии по отношение на дължимото им съдействие да придобие конкретни измерения.

Нито ЗСВ, нито други закони уреждат въпроса с дължимото на съдията уважение… Уважението не може да възникне със закон», обявява КС. И заявява: «Неизпълнението на задължение, което не може да бъде непротиворечиво дефинирано, в една правова държава не би могло да води до дисциплинарна отговорност…. Възможността, предвидена в чл. 29, ал.2 и ал. 3 и чл. 30, ал. 1 ЗА да се извърши проверка за неоказване на уважение или съдействие на адвокат не въобще, а за специфично уважение и съдействие, дължимо само на съдиите, представлява проверка за изпълнение на неопределимо по своето съдържание задължение. Подобна проверка е несъвместима с принципа на правовата държава, ако води до търсене на дисциплинарна отговорност».

Процедурата за проверка на магистрати от адвокати нарушава и независимостта на съдебната власт, приема КС. И се позовава на решения на КС от 2008 г. и от 2014 г. «Няма как да бъде осигурена личната независимост на един магистрат, ако съществува възможност той да бъде проверяван от представители на адвокатурата и то за неясни по своето конкретно съдържание нарушения», категорични са конституционните съдии.

Нещо повече – дадена е възможност адвокатският съвет служебно да инициира проверки дори без постъпила конкретна жалба от защитник. Това трудно може да се приеме като защита на професията и «разширява твърде много възможностите на съвета да проверява магистрати, без да е налице легитимна цел, която да бъде постигната по този начин», обявява КС. А фактът, че адвокатският съвет може да прави предложение до ВСС за търсене на дисциплинарна отговорност на магистрат, което задължително да бъде разгледано, «може да създаде зависимост на магистратите от органи на адвокатурата», са казва в мотивите. В тази връзка конституционните съдии напомнят, че няма обаче никаква пречка пострадал защитник лично да сезира ВСС и Инспектората за неправомерни действия на магистрати.

Недопустим натиск

В случая далеч е надскочена и конституционната рамка за адвокатурата, смята КС.  «Оспорените разпоредби не се отнасят до организацията и дейността на адвокатурата, нито осигуряват по-висока защита на правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Те не са насочени към самата самоуправляващата се адвокатура, а на практика й предоставят властнически правомощия за контрол върху държавни органи и за конституционно недопустим натиск върху тях», се казва в решението.

Съдиите Румен Ненков и Филип Димитров са на «особено мнение», които още не са публикувани.

Висшият адвокатски съвет вероятно ще реагира утре.

В позициите си до КС правителството, Министерството на правосъдието, Висшият адвокатски съвет, Фондация „Асоциация за Европейска интеграция и права на човека“ и Съюза на юристите в България са настоявали да се отхвърли искането на главния прокурор.

На обратната позиция – че то трябва да бъде уважено, са застанали Върховният касационен съд, ВСС, Националната следствена служба, вътрешният министър, Асоциацията на българските административни съдии, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и Съвета на нотариусите на Нотариалната камара.

Пълният текст на решението по КД № 10 от 2015 г. можете да прочетете тук.

About De Fakto

Проверете също

Съюзът на съдиите с поименно обръщение към 23 кадровици: Започнете процедура за уволнението на Гешев!

Главният прокурор днес се оказа отпускар Буквално часове след излизането на първия доклад на ЕК …

Наблюдението над България остава паралелно с общия мониторинг на ЕК за върховенството на закона (допълнена)

Наблюдението над България по механизма за сътрудничество и проверка остава паралелно с общия мониторинг на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.