За една отстреляна карикатура

В памет на свободата на словото и четката 20 години по-късно

Тази година се навършват 20 години от знаменитото решение на българския Конституционен съд за свободата на словото. По искане на президента Желю Желев през 1996 година съдът единодушно изтълкува, че: „Свободата на словото, правото на информация и критика са фундаментални принципи, върху които се гради всяко демократично общество“. И че: „Реалната демокрация е невъзможна без добре информирано обществено мнение, без свободно право на достъп до информация и без независими от властта електронни и печатни медии.“

Запомнящ се бе пасажът, че свободата на словото важи и за информациите, които „обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението“. С това решение КС генерално защити правото на „лично достойнство и добро име“ на всеки. Но в същото време обяви: държавната власт като цяло и политическите фигури в частност по презумпция са на прицел. Людете на ключови позиции да си знаят: благините на властта вървят заедно със солидни дози медиен „шок и ужас“.

Двадесет години по-късно художникът Чавдар Николов със скоростта на светлината бе изчистен от Нова телевизия заради провокираща карикатура, която сравнява конската опашка и силна армия на Хан Аспарух със свинска опашка на премиера Борисов, като зад него са застанали мутри-опълченци, самопровъзгласили се за защитници на границата.  Освен спешно прекратения договор на Николов и свалената карикатура, от сайтовете на Нова телевизия и Vbox7.com. бяха изтрити и всички останали творби на карикатуриста. „Изтриха над 90 карикатури. По обяд бяха свалени половината, след това за минути бяха изтрити всички останали“, разказа  художникът пред медиите.

Скандалът се разраства. Един от най-авторитетните карикатуристи у нас, Христо Комарницки, художник във в. „Сега“ поиска от „Здравей, България“ да не излъчва в ефир негови карикатури при прегледа на печата. „Щом в ефира им няма място за карикатурите на Чавдар Николов, значи няма място и за моите“, каза пред „Площад Славейков“ Комарницки.

Асоциацията на европейските журналисти призова Нова и сайтът от групата й Нетинфо да посочат мотивите си заличаване на карикатурите на Чавдар Николов. „Имаме основания да смятаме, че става дума за брутален, ясен и драстичен случай на политическа цензура, необичаeн дори за тежко увредена медийна среда като българската“, се казва в позицията. Журналистите призовават Нетинфо и Нова тв „да поемат отговорност и да посочат лицата, взели това решение, както и истинските мотиви, които стоят зад него“. В петък се стяга протест под надслов : „Стига вече свинщини!

„Скандалът със свалените карикатури е провокация срещу правителството, което си върши добре работата, за да не допусне бежанска вълна”. Това странно обяснение даде премиерът Бойко Борисов, който на излизане от консултативния съвет при президента провидя заговор, скован от Нова телевизия.

Факт е обаче, че карикатурата на Чавдар Николов засяга само Борисов, не и министрите му. Пък и никой от тях не изрече благодарности към „опълчението”, оказало се с криминално потекло, вързало със „свински опашки” имигранти на границата. Това направи премиерът.

„ Лично разговарях с тях, казах им, благодарих им. Изпратих директора на „Гранична полиция“ да се срещне с тях, така че да си координират сигналите и това, което трябва. Държавата е наша, обща. Всеки, който помогне, само едно „благодаря“ заслужава“. Това са думи на министър-председателя Борисов.

Ако Чавдар Николов бе средна ръка карикатурист можеше да не хване абсурда да се благодари за незаконни действия. Но Чавдар не е вчерашен, прихванал е, че тръпката е от сърце и излезе чудесна карикатура.

Ясно е, че Бойко Борисов по един или друг начин е замесен в баталията, разиграла се в Нова Тв. Вижда се отдалеч. Но не е луд този, дето яде баницата, а онзи, който му я дава. Чудно е само дали услужливото ръководството на телевизията си дава сметка в каква каша забърка собствените си журналисти, които сега трябва да убеждават и глухи и слепи, че не знаят какво е това цензура?!

Чест прави на Конституционния съд, че преди 20 години ясно мотивира послания срещу цензурата и с Конвенцията за човешките права и с практиката на Евросъда в Страсбург. И отпуши пътя на добросъвестните граждани и журналисти да са критични и да противостоят на произвола.

Двадесет години по-късно препоръчваме на днешните собственици, директори и директорки да се вгледат в отново в решението. Някои може и да се сетят, че доброто име човек си гради сам. Финансите, общественото положение, контактите с властта са важно нещо, но е по-добре да те отстрелят, докато отстояваш принципи, вместо да я караш с преклонена глава.

Решение №7 на КС от 1996 г. на КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ