DeFakto.bg DeFakto.bg
В искане до Конституционния съд ВКС тотално атакува цялата процедура
Върховният касационен съд тотално оспори като противоконституционна цялата процедура за отстраняване на магистрати от длъжност и участието на главния прокурор в нея.
Новото искане до Конституционния съд идва след пленум на ВКС, проведен на 13 април. От общо 100 съдии на заседанието са присъствали 83, като 56 от тях са гласували „за” приемане на становището, а 27 – „против”.
В КС вече има образувано дело по темата с докладчик Борис Велчев, но само срещу възможността за безсрочно отстраняване на съдии, прокурори и следователи, срещу които са повдигнати обвинения. Сега атаката е далеч по-мащабна. Нещо повече – за първи път се поставя въпросът за ролята на главния прокурор. А КС днес образува дело №6 за 2016 г. с докладчик Стефка Стоева.
Без работа и доходи незнайно докога? Произвол!
Конкретно върховните съдии атакуват като противоконституционни чл. 230, ал. 2, 3 и 4 и на чл. 166, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). И изрично посочват, че нормата на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ (задължително отстраняване след повдигане на обвинение) също е противоконституционна, но е изключена от искането, защото по нея има висящо дело в КС.
Текстът на чл. 230, ал. 2 от ЗСВ предвижда същото отстраняване на съдия, прокурор, следовател – до приключване на наказателното производство, но вече не заради повдигнато обвинение, а само при образувано наказателно дело срещу него. Като ВСС не е длъжен, но може да предприеме тази мярка и много често го прави.
„Временното отстраняване от длъжност до приключването на наказателното производство може да се окаже с необоснована продължителност по отношение на трудовите и свързаните с тях права”, категорични са върховните съдии. През това време магистратът не получава трудово възнаграждение и не може да изпълнява друга трудова или служебна функция. Така е лишен от правото да работи, за да се издържа. Периодът не се зачита за трудов и осигурителен стаж и законът не предвижда възможност магистратът поне сам да внася осигурителни вноски. Като самият той не може да въздейства върху продължителността на отстраняването. Всичко това нарушава принципите гарантираните от конституцията права на труд, на обществено осигуряване, дори на защита срещу онстраняването извън разумния срок. „Нарушен е принципът на правната сигурност и защита от произвол”, пишат съдиите.
Извънредни права на обвинител №1?
Според разпоредбата чл. 230, ал. 3 от ЗСВ искането за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател при повдигнато обвинение се прави от главния прокурор. Конституцията обаче не е дала подобно право на обвинител №1, категорични са от ВКС.
Аргументите им: в чл. 126, ал. 2 от конституцията са определени правомощията на главния прокурор (осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори), а в чл. 127 са конституционно определените правомощия на прокуратурата (ръководи разследването, повдига и поддържа обвинения, предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове). И – дотам.
Нещо повече – върховните съдии припомнят тълкувателно решение №13 от 2010 г. на самия КС, според което е противоконституционна всяка норма от закон, с която се дават или отнемат правомощия на всички конституционно установени държавни органи. Съдиите пишат: „Главният прокурор и прокуратурата са конституционно установени държавни органи. Член 230, ал. 3 от ЗСВ създава за главния прокурор правомощие, а оттук – и задължение, което не произтича нито от чл. 126, ал. 2, нито от чл. 127 от КРБ. Следователно разпоредбата на чл. 230, ал. 3 от ЗСВ е противоконституционна”.
Задържането не е аргумент
Според чл. 230, ал. 4 от ЗСВ, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановено задържане под стража, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката. В същото време обаче Република България е правова държава, която се управлява според конституцията и законите на страната, заявяват съдиите. И пишат: „Противоконституционни са всеки акт или действие, които не се основават на Конституцията и на законите, а на презумптивни последици. Разпоредбата на чл. 230, ал. 4 от ЗСВ приравнява влезлия в сила съдебен акт, с който на съдия, прокурор или следовател е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, по последици на акт на Висшия съдебен съвет за временно отстраняване от длъжност на магистрата”.
Оставка не се спира
Нормата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ изключва възможността съдия, прокурор или следовател да бъде освободен от длъжност при подаване на оставка, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключване на производството.
Подаването на оставка е безусловно конституционно основание за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател (чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ). „Противоконституционен е всеки закон, който въвежда допълнителни предпоставки или пречки за прекратяване на магистратското правоотношение. Въвеждането със закон на допълнителни предпоставки или пречки за прекратяване на магистратското правоотношение противоконституционно стеснява предметния обхват на чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ” – категорични са върховните съдии.
