Следващата важна стъпка след разделянето на ВСС е реформа на прокуратурата. Това заяви Калин Калпакчиев от Висшия съдебен съвет пред БНР.
На 14 април ВСС с пълно единодушие се раздели на две колегии – на съдиите и на прокурорите, както предписват промените в Конституцията и измененията в съдебния закон, влезли в сила. Подялбата на парламентарната квота на съвета бе предшествана от брожения сред кадровиците за принципите, по които ще се осъществи. На финала те постигнаха „исторически компромис“, според собствените им изявления. Така в съдийската колегия отидоха юристите, упражнявали професията преди избирането им във ВСС. В прокурорската се озоваха един обвинител, един следовател и трима адвокати.
„Измененията в Закона за съдебната власт се прилагат към настоящата заварена ситуация и то не особено сполучливо, но това беше допустим компромис, който приеха дори онези, които имаха желание за съпротива“, коментира днес Калпакчиев. И добави, че парламентарната квота е замислена като средство за граждански контрол, но никога през годините не е била такава. А последните промени в Конституцията не са създали здрав механизъм, който да предпази съдебната власт от партийно-олигархично влияние.
България все още не е утвърдена правова държава, категоричен бе Калин Калпакчиев. И посочи, че в становища на Венецианска комисия се изтъква, че мощните структури на прокуратурата в бившите социалистически страни са средство за влияние и намеса в работата на съда. „Мощната прокуратура остава и лостовете за влиянието върху съда също остават големи“, обобщи членът на ВСС. И призова да се проследи в колко ключови избора на председатели на съдилища изказването на главния прокурор е било с решаваща тежест. Друг пример за голямото влияние на прокуратурата, според Калпакчиев, е, че по искане на главния прокурор може да се извършва отстраняване на съдия от изпълнение на неговите функции и това да бъде безсрочно. Преди два дни правомощието бе атакувано пред КС.
Ясно трябва да се прокарва линията на различията между прокуратурата и съда, но не в посока на пропагандно говорене. В демократичната правова държава независимият съд е ценност, категоричен бе Калпакчиев. Затова следващата стъпка би трябвало да е реформа в прокуратурата, като се изземат част от правомощията на обвинител №1.
„Не може главният прокурор да се намесва във всеки сфери на обществения живот и това да бъде естествено за една демократична държава“, заяви съдията.
Според него в България се е установила култура на институционализирана декорация на реформи. Имитираме, че нещо се променя чрез все по-честа промяна на закони, допълни Калпакчиев.