Страсбург за пореден път: Единствен дом не се руши, променете си закона

С решение от днес по делото „Иванова и Черкезов“ Евросъдът по правата на човека в Страсбург окончателно спря разрушаването на единствен дом на семейство от Синеморец. Това ще е драстично нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, засягаща правото на неприкосновеност на личния и семейния живот и жилището, категорични са съдиите, съобщиха от Българския хелзинкски комитет.

Това е поредно решение по такъв повод срещу България с изричната заръка: промиенете си закона!

В решението на Страсбург от днес се казва, че по правило българските съдилища отказват да разглеждат доводи за съразмерността на подобни мерки спрямо индивидуалното положение на засегнатите от разрушаването на къщи лица, понеже не било от значение за законосъобразността на заповедта за разрушаване. Това на практика означава, че българското законодателство не се интересува дали изпълнението на такава заповед ще остави засегнатите на улицата и последствията от това.

Евросъдът подчертава, че прилагането на правилата за строителство не може да бъде абсолютно и трябва да позволява индивидуалното разглеждане на всеки отделен случай, ако българската държава иска да гарантира ефективното им изпълнение.

Решението идва дни, след като на 1 април Страсбург наложи привременни мерки и нареди на българските власти да преустановят текуща процедура по разрушаване на къщата до произнасянето по делото. Привременни мерки се налагат изключително рядко.

Това не е първото подобно решение срещу България. През 2012 г. по делото Йорданова и други срещу България за „Баталова воденица“ ЕСПЧ отсъди, че българската държава трябва да промени  законодателството си, което позволяващо безогледно събаряне на домове и превръщането на уязвими хора в бездомници. Четири години по-късно България още не е изпълнила това си задължение и правата на българските граждани продължават да бъдат потъпквани. За това свидетелстват и случаите в Гърмен и квартал „Максуда“ във Варна.

Правила

Международните стандарти изискват в случаи, когато принудителното събаряне при незаконно строителство засягат единственото жилище, властите да осъществят предварителни консултации със засегнатите и да не допускат те да останат бездомни както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива. Както отбелязва и Евросъдът в днешното си решение, българската държава не е съобразила законодателството си с тези изисквания.

Фактите

Жалбоподателите Мавруда Иванова и Иван Черкезов през 2005 г. се местят в село Синеморец, където Иванова притежава 77% от парцел с размер 625 кв. м., наследен от родителите ѝ. Без да разполага с разрешително за строеж тя ремонтира полуразрушената къща в рамките на имота и я превръщат в масивна едноетажна тухлена къща. Оттогава двамата жалбоподатели живеят в нея.

През 2009 г. другите наследници получават съдебно решение, че притежават останалата част от парцела и къщата, построена върху него. В резултат от тяхно искане общински служители извършват проверка на къщата през 2011 г. и установяват, че тя е незаконно построена. Дирекцията за национален строителен контрол започва процедура по разрушаването ѝ. Административният съд отхвърля жалбата на Иванова за отмяна на това решение. Това постановява и Върховният административен съд с окончателно решение от март 2015 г. Никоя инстанция не взима предвид имотното или здравословното състояние на обитателите на къщата.

Иванова отказва да изпълни заповедта за разрушаване и властите подготвят покана за търг, на който да бъде избрана частна фирма, която да събори къщата. Тя и Черкезов, преживял два инфаркта към този момент, не разполагат с друго жилище и изпълнението на заповедта би ги оставило на улицата. С решението си Евросъдът приема, че макар мярката да е била предприета с легитимна цел – предотвратяване на безредие, особено предвид на широко разпространеното незаконно строителство в България, и в интерес на икономическото благосъстояние на страната, липсата на възможност за преценка на нейната съразмерност спрямо риска засегнатите да останат без единственото си жилище, би довело до нарушение на член 8 от Конвенцията в случай, че то бъде разрушено.

Адвокат Адела Качаунова от БХК, представляваща жалбоподателите, коментира, че с оглед на това решение нуждата от промяна в законодателството става належаща като единствен възможен начин да се отговори на дългогодишния проблем с многобройните незаконни постройки, особено в малките населени места. Задължително е да се предвиди, че контролът върху спазването на строителните норми е преди всичко превантивен, а разрушаването остава само крайна мярка, взимана след внимателен преглед на всички относими обстоятелства при всеки случай.