DeFakto.bg DeFakto.bg
Вниманието е върху съда, никой не се занимава с прокуратурата
Ключовите за съдебната власт избори на административни ръководители са извършвани и приключвани от Висшия съдебен съвет без ясни мотиви и при неопровергани съмнения в начина на на вота. Това е един от изводите в приключения проект „Мониторинг на стратегически области в работата на ВСС” на Центъра за съдебна и разследваща журналистика.
Изследването, проведено от 1 октомври 2014 г. до 10 април 2016 г., е съсредоточено в три основни области: избор на административни ръководители, случайно разпределение на делата, дисциплинарна практика. Резултатите бяха представени от директора на центъра Галина Гиргинова.
През наблюдавания период кадруването във ВСС е било изключително интензивно – проведен е вот за председател на Врховния касационен съд, 6 избора на председатели на апелативни съдилища, 13 – на окръжни, избран е 1 апелативен прокурор, 10 окръжни прокурори, 82 районни прокурори.
В ключовия вот за съдия №1, който приключи от втори опит с избора на Лозан Панов, остават неопровергани съмнения в начина на провеждане на гласуването, неглижиране на съдийската подкрепа за един от кандидатите, информация за съгласуване на избора с председателя на ВАС и главния прокурор. Заради липсата на отговори за всички спорни действия на ВСС остана впечатление за предрешен избор.
Изследването констатира честа намеса на обвинител №1 в изборите за съдийски шефове. Подобна намеса си е позволявала и изпълнителната власт – класически пример е изказването на премиера Бойко Борисов по кандидатурата на Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд, след което ВСС я отхвърли. Макар да нямаше нито аргумент „против” съдийката.
Любопитен за друг похват на ВСС е изборът на Ерна Павлова за председател на Районен съд – Варна. При първото гласуване тя събира недостатъчните 12 „за”, след което моментално е поискано прегласуване, понеже един от кадровиците „се объркал”. След прегласуването резултатът е 16 гласа „за” Ерна Павлова.
В 15 случая за едни и същи места се явяват едни и същи кандидати. Остава необяснимо защо след като първия път не не са събрали нужната подкрепа, втория път същите магистрати печелят избора.
Ключов проблем, родил революционно брожение в Софийския градски съд, бе случайното разпределение на делата, който „случайно” пращаше определи търговски дела при едни и същи съдии. Софтуерът в крайна сметка бе сменен с доста по-сигурен.
В същото време ВСС продължава да е пасивен по конкретни сигнали за манипулация на дела.
Субективизъм и отстъпление от правилата е налице и при дисциплинарните дела на ВСС. Пример е лъкатушенето и дългото инатене да започне дисциплинарно производство срещу следователя Петьо Петров. В крайна сметка то започна дълго след като магистратът, уличен в „класическа провокация към подкуп”, напусна системата с 20 заплати обезщетения.
Основният акцент на ВСС е върху съдилищата, прокуратурата се управлява от главния прокурор, а ние от съвета не се занимаваме с него, призна на свой ред дошлият на представянето на изследването Калин Калпакчиев. И даде пример – когато с колегата Соня Найденова са се опитали да поканят обвинител №1 да отчете 3-годишният си план за действие, с който влезе в прокуратурата. Отчетът беше много повърхностен, но Сотир Цацаров категорично отказа да дава други пояснения, напомниха Калпакчиев и Найденова.
