Изборни секции в чужбина ще могат да бъдат разкрити само в дипломатическите представителства на България. Това реши парламентът по време на второто четене на промените в Избирателния кодекс. Предложението беше прието с 145 гласа „за”, 27 „против” и 1 „въздържал се”.
С приетите промени не се допуска образуването на секции извън консулствата и посолствата на България в други страни. Централната избирателна комисия ще определя условията и реда за образуване на избирателни секции извън страната, включително условията, реда и организацията за гласуване на българските граждани извън страната само в секции образувани в дипломатическите представителства на страната, не по-късно от 57 дни преди изборния ден. Това стана с приемането на редакционна поправка от народния представител Искрен Веселинов от ПГ на Патриотичния фронт. Първоначалното предложение, заложено в текстовете, гласеше, че изборни секции не могат да бъдат образувани извън дипломатически мисии на България само в страни, които не са членки на ЕК, но това беше променено.
Красимир Каракачанов от ПГ на Патриотичния фронт коментира, че с това се цели намаляването на организирания вот в Турция и попита кой ще контролира изборния ден в Анадола. „В българския парламент ще влезе една партия, която ще отстоява интересите на друга страна”, каза той и посочи, че от гласуването ще стане ясно дали има договорки за неоосманистка политика в страната. Гласуването в чужбина вече ще е под контрола на българската държава, заяви и Искрен Веселинов.
Депутатът от ДПС Рамадан Аталай запита след като е прието задължителното гласуване на всички български граждани, защо не им се създават условия за това. Четин Казак, съпредседател на ПГ на ДПС заяви, че ако бъдат приети текстовете неговата парламентарна група ще стане твърда опозиция по всички въпроси.
По-рано в петък съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов е обсъдил темата с премиера Бойко Борисов, който се появи изненадващо в парламента малко преди 9 часа. След около едночасова среща в кабинета на Цецка Цачева с Валери Симеонов премиерът си тръгна, като на излизане обясни единствено, че срещата е била по инициатива на Симеонов, който сутринта се е обадил с искане за разговор с парламентарната група на ГЕРБ.
Според сегашния Изборен кодекс секции се образуват, където има дипломатическо или консулско представителство при наличие на не по-малко от 20 избиратели, подали заявление, и извън тях – при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление.
От избирателни списъци ще се заличава гласоподавател, който не пусне бюлетини в два последователни национални избора. На следващ вот и при желание той отново ще може да бъде записан в листите. До този компромис стигнали на днешната си среща в парламента, в която се включил и премиерът Бойко Борисов, групите на ГЕРБ и на Патриотичния фронт.
ГЕРБ и ПФ са се договорили също електронният вот да бъде въведен експериментално в най-кратки срокове и първо да бъде приложен за сънародниците ни зад граница – още на предстоящите президентски избори. На базата на резултатите и техническите гаранции за сигурност дистанционният е-вот ще бъде напълно въведен още при следващите национални избори.
ГЕРБ и ПФ са се споразумели и да отпадне предложението за забрана да бъдат оповестявани социологически проучвания в предизборния период. Местните коалиции също ще бъдат позволени, но трябва да бъдат изброени подкрепящите ги политически сили, регистрирани в ЦИК.
Парламентът ще заседава извънредно идния вторник от 11.00 до 19.00 часа, като единствената точка в дневния ред ще е продължението на гласуването на второ четене на промените в Изборния кодекс.
ДПС ще сезира КС за задължителното гласуване
ДПС ще организира подписка за сезиране на Конституционния съд /КС/ във връзка със законовия текст за задължително гласуване, обяви по-късно в петък съпредседателят на ДПС Четин Казак.
Той каза, че и вчера, и днес от мнозинството са били извършени невиждани в най-новата история на демократична България посегателства върху демократичните устои и демократичния изборен процес. Казак отбеляза, че въпреки изричния текст на конституцията, който провъзгласява активното избирателно право на гражданите, и изричното изискване тези основни конституционни права да могат да бъдат променяни и отменяни само от Велико Народно събрание, НС чрез промени в обикновен закон като Изборния кодекс е отменило основното конституционно право на глас, като го е заменило с т. нар. граждански дълг. Според него така парламентът е трансформирал едно конституционно право в задължение на българските граждани.
Днес станахме свидетели на още по-невиждано посегателство върху основни избирателни права на българските граждани, които са били гарантирани от началото на демократичните промени, коментира още Четин Казак. Отново под давлението на национал-популисткия елемент в управляващото мнозинство ГЕРБ подкрепи текст, който лиши стотици хиляди български граждани от практическата възможност да упражнят основното си конституционно право, като ограничи възможността да се образуват избирателни секции само до нашите дипломатически и консулски представителства в чужбина, припомни той.