DeFakto.bg DeFakto.bg
Обществените консултации да излязат от формалното си битуване на параван на властта. Законопроектите да се разпращат от администрацията на заинтересованите страни, тя да им обясни смислено и ясно какво е замислила и да поиска мнение. Не всички заинтересовани страни гледат страниците на съответното министерство. Това предлага граждански пул от специалисти, изследвали административните практики на обществените консултации, чийто анализ ще бъде представен по-късно днес, съобщи БНР.
За 2015 г. данните сочат, че Министерският съвет е приел 395 постановления и въпреки наличието на достатъчно публична информация е трудно тази документация и съпътстващите я нормативни актове да се съберат. Законите нямат досиета, обществените консултации не са приложени към законопроектите и няма яснота как те са се отразили върху съответния законопроект, това сподели Иглика Горанова от сдружението „Журналисти за прозрачно управление“ в предаването „Хоризонт до обед“. Тя е и автор на статията „Държавата като интригант„.
За анализа на информационните масиви са допринесли Професионалното сдружение на държавните служители и Асоциацията на юристи за развитие на правото в обществен интерес. Изследването е установило непубликуването на редица постановления по важни обществени теми. Забелязваме, че нарушенията са масови, всяко министерство прави обществените консултации както намери за добре, а някои въобще не ги правят, отбеляза още Иглика Горанова.
Депутатите, които внасят предложения за изменения в законите, нямат никакво задължение да предоставят тези текстове за обществени консултации, а тези предложения след това предизвикват хаос, обясни още Горанова.
Тя разказа още, че работи платформа за обществени консултации с база данни и модел, по който да се провеждат по-ефективно обществените консултации и добрият пример може да се пренесе в администрацията
