ВКС ще тълкува: Могат ли братя, сестри, баби, дядовци, внуци да търсят обезщетения за смърт?

Могат ли братята, сестрите, внуците, бабите, дядовците да търсят обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки? Отговор на този въпрос ще търси Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС, съобщиха оттам. По казуса е образувано тълкувателно дело №2 за 2016 г.

Делото е образувано по предложение на зам.-председателите на съда Красимир Влахов и Дария Проданова. Конкретно зададеният въпрос е: „Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите, както и низходящите и възходящите от втора степен?”

Влахов и Проданова смятат, че вече е налице необходимост от надграждане на съдебната практика по тези казуси. Те посочват, че задължителната съдебна практика, определяща кръга на легитимирани лица, е формирана с постановления на Пленума на Върховния съд № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. Според нея  право на обезщетение имат съпругът, лицата, живеещи на съпружески начала с пострадалия, както и най-близките му роднини – низходящи и възходящи от първа степен и взетите за осиновяване, но неосиновени деца.

В предложението за образуване на делото пише: „От приемането на посочените постановления на Пленума на Върховния съд са изминали повече от 30 години. Предварителното изключване от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, на роднини, с които починалият може да е имал особена емоционална връзка, освен че е житейски неоправдано, съставлява и значително по-стеснително тълкуване на понятието за близки роднини на лица – жертви на деликти, отколкото е прието в голяма част от европейските страни. Особени затруднения в практиката поражда изключването от кръга на братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен – внуци и баби и дядовци. По отношение на роднини с по-далечно родство анализът на съдебната практика показва, че претенции, предявени от тях, са изключение”.

Заместниците на председателя на ВКС пишат, че предложеният въпрос, по който трябва да се произнесе ОСГТК, би дал възможност по тълкувателен път да се изясни дали формираната с постановленията на Пленума на Върховния съд № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. задължителна съдебна практика следва да бъде допълнена.