Пламен Киров, бивш конституционен съдия: Задължителното гласуване противоречи на Конституцията

Разделението на българите в чужбина на живеещи в ЕС и „други”, е дискриминация, казва юристът пред De Facto Legal

Въвеждането на задължително гласуване е противоконституционно.Такова е  мнението и на всички членове на катедрата по конституционно право в СУ „Климент Охридски”. Чухме  математици, социолози, политолози , но никой не се направи труда да попита конституционалистите от катедрата –  има ли риск от въвеждането подобно задължение.

 Какви са аргументите?  

Правото  не може да бъде задължение. Защото става въпрос за едно политическо право, а не за социално –икономически права, където режимът е по-различен и държавата може да се намесва, за да регулира ресурси и разходването им. Политическите права са от типа на т.нар. негативни права, те са създадени, за да ограничават държавата, в случая – това прави избирателят със своя вот.  Ако се възприеме, че избирателното  право е задължително, то въпросът е,  защо само активното, защо не е задължително и пасивното избирателно право (б.р.правото да бъдеш избиран).

По логиката на промяната би трябвало да направим и правото на сдружаване  задължително – всеки задължително да членува в някаква политическа партия, или хората задължително да участват в събрания, митинги и манифестации.  И това е политическо право.  В конституцията е записано, че Източното  вероизповедание е традиционна религия у нас.  Трябва ли да задължим всички граждани да  изповядват само тази религия?!

Самото съдържание на избирателното право е свързано с представителство на политически интереси по държавното управление. Гласуваш защото очакваш от някого да защити твоя интерес.  Ако никой от тези които се кандидатират, не защитават този интерес по каква причина гражданинът трябва да отиде и да гласува?    Че и да отбелязва, ако не подкрепя никого.

Но не можеш да не подкрепяш никого, защото самият изборен механизъм е измислен, за да се конституират  държавни органи, да се определи техния състав и т.н., и да  осъществяват представителството.  Като се избяга от представителното съдържанието на избирателното право, то се превръща в някакво формално право, което наистина може да бъде моделирано по какъвто и да е начин законодателно.

Има и друго – в конституцията избирателното право е записано сред основните  права на гражданите, а те са неотменими.  Само Велико народно събрание може да ограничи избирателното право, според текста на нашата конституция.

Санкция ли е заличаването от избирателните списъци?

Да заличиш някого от избирателните списъци, защото не е гласувал и да го принуждаваш да сочи уважителни причини, е пълен абсурд. С какво ще го докаже и пред кого ще доказва ?  Заличаването и условията за възстановяване означават само едно – че се създават затруднения за упражняване на избирателното право.

А след като създават затруднения, значи, че  ограничението пред избирателното право е  реалност. На практика  заличаването не може да бъде нищо друго освен санкция.

Опитът да се ограничи „турския” вот не подели ли съмнително  българите в чужбина?  

Да разделиш българските граждани на живеещи в Европейския съюз, пък в САЩ и Канада, пък живеещи в Турция, е дискриминация! Това нарушава принципа на равното избирателно право, ако това значи нещо за тези  които разграничиха българските граждани.

Принципът на равното избирателно право  означава равни условия за провеждане на предизборна кампания, равни условия на достъп до гласуване, равни условия на гласуване на избирателите.

Според мен, преди да се приеме задължителното гласуване, Конституционният съд трябваше да бъде сезиран с въпроса:  Може ли правото да бъде задължение?!  Едва след едно тълкувателно решение би имало яснота за законодателните промени,  а не както е сега – хем противоконституционно е прието, че  правото е  задължение,  хем следват  два референдума за или против задължителното гласуване.