Последни новини
Home / Законът / Новите промени в съдебния закон: Съдийско самоуправление и децентрализирана прокуратура (обновена)

Новите промени в съдебния закон: Съдийско самоуправление и децентрализирана прокуратура (обновена)

Defakto.bg

Съдийското самоуправление и децентрализацията на прокуратурата са акцентите във втория пакет от промени в Закона за съдебната власт, с които продължава реформата на третата власт. Проектът, изготвен в Министерството на правосъдието, бе качен на страницата на ведомството късно следобяд днес. Безспорна новост е изискването занапред за председатели на двата върховни съда и за главен прокурор да се избират действащи съдии, прокурори, следователи. Съвсем нови са имуществените проверки и проверките за почтеност, които занапред ще се извършват от Инспектората на съдебната власт.

Общите съдийски събрания номинират и изслушват

Общите събрания на съдиите от съответния съд (за ВКС и ВАС – техните пленуми) и министърът на правосъдието да могат да номинират кандидати за техни председатели, предвижда проектът. Третият вариант е самопредлагането. Общите събрания или пленумите ще изслушват кандидатите и ще дават становища за тях. Те ще изслушват също номинираните за зам.-председатели, ще определят броя на отделенията и ще издигат кандидатури за техни ръководители. Предложенията отговарят на част от исканията на професионалните организации.

“Тримата големи” да са действащи съдия, прокурор, следовател

За председатели на двата върховни съда и за главен прокурор, т.нар. “тримата големи” в Темида, да се избират действащи магистрати, предвижда проектът. Към кандидатите за най-високите постове в третата власт се поставят и изисквания за почтеност и прилагане на висок етичен стандарт; задълбочени познания и богат практически опит; изявена независимост; развити умения за работа в екип.

Досега в най-новата ни история на върховете на Темида са били и немагистрати. Така начело на прокуратурата застанаха Иван Татарчев и Борис Велчев, председатели на Върховния касационен съд бяха Иван Григоров и Лазар Груев, на Върховния административен съд – Константин Пенчев.

Според проекта занапред кандидатури за председатели на ВКС и на ВАС могат да издигат минимум трима от съдийската колегия, правосъдният министър, пленумите на ВКС и ВАС. За главен прокурор – трима от прокурорската колегия и министърът. Те се гласуват от пленума на ВСС с мнозинство от 17 гласа.

Прокуратурата единна, но не централизирана

Занапред прокуратурата остава единна, но не и централизирана – отпада текстът, че всички обвинители в страната са подчинени на главния прокурор. Така подчинението ще върви по линия на непосредствения по-горестоящ прокурор. А той, от своя страна, освен че ще е длъжен да дава писмени указания към подчинените си, при отмяна на техни постановления ще трябва и (отново писмено) да сочи какви точно действия, според него, трябва да се предприемат.

Подчинени на главния прокурор остават административните ръководители. Обвинител №1 ще осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

Въвежда се и срок от 2 месеца за извършване на предварителните проверки по ЗСВ с възможност за удължаване само с 1 месец. В рамките на 1 месец занапред прокурорите трябва да се произнасят по преписки, които са извън наказателното производство.

Дисциплинарно уволнение и за върховете

Промените, подобно на проекта, изготвен от екипа на предишния министър Христо Иванов, предвиждат процедура за предсрочно отстраняване на “тримата големи” – председателите на двата върховни съда и главния прокурор за извършени от тях дисциплинарни нарушения. Пленумът на ВСС ще може да сезира президента с предложение за дисциплинарно освобождаване на върховете на третата власт. Отделно се засилва и дисциплинарната отговорност на изборните членове на ВСС, които вече ще отговарят за всички свои провинения, не само за тежките.

Въвежда се и ново наказание “забележка” за членовете на съдебния съвет.

Външни назначения – на районно и окръжно ниво

Много новости има при конкурсите и атестациите.

Сред тях е правилото, че “външни назначения” вече ще има само на районно и окръжно ниво, както и в административните съдилища. Като процентът на юристите немагистрати, които ще влизат в системата, не е застопорен.

В останалите случаи законът предвижда 70 % от вакатните места да се обявяват на конкурс за повишение и 30% – за преместване. Като при прехвърляне в друг орган на съдебната власт задължително се проверяват познанията на кандидата в тази област. А между два конкурса вакантната длъжност от следващия в класирането.

Описан е нов начин за атестиране на магистратите чрез оценяване на резултатите от техния труд от централизираните комисии към съдийската и прокурорската колегии.

Ценз за съдебни заседатели

Съдебни заседатели занапред ще могат да стават български граждани на възраст от 25 до 68 г. и задължително завършено поне средно образование. Мандатът на заседателите се намалява от 5 на 3 г., като те не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата.

Явно заради зачестилите бегълци от правосъдието, в закона се записва ново изискване за публикуване на присъдите по наказателни дела. “Актовете на съдилищата по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода, се публикуват на интернет страницата на съответния съд, след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение“, пише в проекта.

Нови изисквания към инспекторите

Въвеждат се нови изисквания към десетте инспектори от Инспектората на съдебната власт. Освен че трябва да имат 12 г. юридически стаж, занапред: трима от тях да са с най-малко 8 г. стаж като съдия по граждански, търговски или административни дела в окръжен или апелативен съд, във ВКС или ВАС; един да е с 8 г. стаж като наказателен съдия в окръжен или апелативен съд или във ВКС; един да е с 8 г. стаж като прокурор на окръжно или апелативно ниво, във ВКП или ВАП или следовател в нациналното следствие; двама трябва да имат поне 5 г. съдийски стаж по граждански, административни търговски дела и един – 5 г. като съдия по наказателни дела; двама да са били поне 5 г. прокурори в окръжна, апелативна или върховните прокуратури или следователи в НСлС.

Полиграф за почтеност

Детайлно са описани имуществените проверки и проверките за почтеност и конфликт на интереси, които занапред ще извършва Инспекторатът. На такива проверки ще подлежат и неговите служители. Интересно звучи предложението при проверки за почтеност служителите да минават и през полиграф, по-известен като “детектор на лъжата”. Ако не издържат успешно, биват освобождавани.

В проверките си спрямо магистратите Инспекторатът на практика наследява голяма част от функциите на Сметната палата и Комисията за конфликт на интереси. Занапред имуществените декларации и тези за конфликт на интереси ще се подават пред него, той ще извършва и проверките по тях. При установено несъответствие магистратът се предлага за дисциплинарно наказание.

Сигнали срещу съдиите, прокурорите и следователите, на базата на които ще започват и проверки за почтеност, могат да подават всички, пише в проекта. За разлика от закона “Кунева” обаче тук анонимни сигнали не се допускат.

Любопитно определение е дадено и за фактическите съжители, чието имотно състояние също се описва. Според него фактическото съжителство е налице, ако трае над две години и партньорите се грижат един за друг и за общо домакинство.

Магистратите декларират и всички свои членства в организации, юридически лица с нестопанска цел и граждански проекти. А авторите на проекта са се постарали да дадат ново определение на прословутите “тайни” организации, несъвместими със статута на съдия, прокурор, следовател.

То гласи: „За членство в  организация или извършване на дейност, засягащи независимостта, се смята членството в или осъществяването на действия или бездействия в услуга на или по повод на дейността на персонифицирани или неперсонифицирани организации с нестопанска цел, чиито организация, статут, цели и средства предвиждат или допускат възникване, упражняване или прекратяване на права или задължения за членовете, сътрудниците или съмишлениците като резултат на непублични правила или процедури.“

Цял раздел в проекта е посветен на електронното правосъдие, което трябва да стане факт до 3 г. след влизането на закона в сила.

Пълният текст на проекта можете да прочетете тук.

About De Fakto

Проверете също

Съветът за партньорство пита за сроковете и забавите по атестации, за европрактиката в кариерното израстване

Предложения за промени в наредбата за конкурсите за магистрати е обсъдил Съветът за партньорство на …

Ковид 19: ВАС въвежда от 18 януари 2021 г. нови правила за провеждане на откритите съдебни заседания

  С цел ограничаване разпространението на COVID – 19 Върховният административен съд въвежда нови правила …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.