Четири въпроса към ВКС за отговорността на джигитите по пътя

На четири въпроса, свързани с транспортните престъпления, трябва да отговори Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Това ще стане по тълкувателно дело №2 за 2016 г.

Питанията дойдоха след окончателното решение на ВКС по казуса с прегазената на пешеходна пътека във Варна Лора, в който върховните съдии откриха и съпричиняване от страна на жертвата, и последвалия протест на майките на загинали в катастрофи.

Първоначално делото бе образувано по искане от главния прокурор Сотир Цацаров със следните въпроси:

1. При индивидуализиране на наказанието на извършител на престъпление по чл. 343 НК, следва ли да се отчита поведението на пострадалия пешеходец, респективно съпричиняването на вредоносния резултат, при определяне начина на изтърпяване на наказанието, с оглед общопревантивния му ефект?
2. Кога установената по надлежния ред концентрация на алкохол на извършител на престъпление по чл. 343 НК следва да се отчита при определяне степента на обществена опасност на деянието и дееца и обуславя невъзможност за приложение на разпоредбата на чл. 66 НК, и има значение за приложение на чл. 93, т. 8 НК?
3. Подлежат ли на възстановяване или обезпечаване несъставомерните имуществени вреди от престъпление по чл. 343 НК, за да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма от НПК и Глава двадесет и девета от НПК?

Последва искане и от правосъдния министър Екатерина Захариева с един въпрос:

Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на платното за движение в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и следва ли това обстоятелство да обуслови налагането на по-леко наказание на дееца – водач на моторно превозно средство?