Изключително критично становище към втория пакет от промени в съдебния закон е приел Инспекторатът на съдебната власт на днешно заседание. Становището, съдържащо осем твърдо „не“ и едно полу“да“ е подписано от главния инспектор Теодора Точкова.
Новите промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) уреждат новите функции на Инспектората по проверки за имущество, почтеност и конфликт на интереси, залегнали в последните изменения на Конституцията. Правосъдното министерство публикува проекта късно следобяд на 5 май. Той ще се разглежда на следващото заседание на Съвета за съдебна реформа, насрочено за 16 май.
Инспекторатът е първата заинтересована институция, която излиза със свое становище по важните изменения.
Какви са критиките?
Предложеният от МП законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ не създава на законово ниво гаранции за независимостта на ИВСС чрез неговия бюджет. В законопроекта се предвижда оставането на сегашното положение, а именно бюджетът на ИВСС да се предлага на НС не от самия орган, а от Висшия съдебен съвет.
Не е възприето предложеното от Инспектората удължаване на мандата на главния инспектор и инспекторите в случаите на непроведен избор. За необходимостта от подобна уредба е достатъчно да се припомни ситуацията, създала се след изтичането през 2012г. на мандата на главния инспектор Ана Караиванова и непровеждане на процедура от НС за избор на нов. В продължение на почти 3 години- от 2012г. до успешния избор на нов главен инспектор от НС през 2015г. дейността на ИВСС бе поставяна под съмнение като нелегитимна, предвид изтеклия мандат на главния инспектор.
Непочиваща на правна логика, предвид липсата на връзка по властовата вертикала между Инспектората и Висшия съдебен съвет, е предложената редакция на § 6- чл. 50, ал. 2- главният инспектор и инспекторите да се атестират от съответната колегия по методика, приета от Пленума на ВСС. Подобно разрешение, още повече направено немотивирано, не само не държи сметка за независимостта на Инспектората от Висшия съдебен съвет, а дори напротив- създава такива връзки, посредством които законът предвижда механизъм за влияние върху инспекторите с оглед бъдещото им кариерно развитие.
Изключително важен фактор за работата на ИВСС е неговото кадрово осигуряване. Предложеното в проекта на ЗИД на ЗСВ допълване на длъжностите, които пряко подпомагат ИВСС при осъществяване на правомощията му с експерти с висше икономическо или друго подходящо образование /§ 9- чл. 55 ал. 2 от законопроекта/ е неподходящо и евентуалната му практическа реализация ще затрудни неимоверно работата на Инспектората. Това затруднение ще се мултиплицира предвид разпоредбите на § 191, ал. 1- 3 ПЗР на проекта на ЗИД на ЗСВ, които въвеждат безкритично и автоматично „преливане” на кадри в ИВСС от Сметната палата и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Експертите в Инспектората задължително трябва да имат юридическо образование в голямата си част, а редакцията на § 9- чл. 55, ал. 2 от законопроекта създава впечатлението за масовото навлизане на експерти с икономическо или „друго подходящо образование”. Изключително неудачно е и предвиденото в § 9- чл. 55, ал. 4, експертите в ИВСС да бъдат подлагани на проверка с полиграф. Подобен подход, още повече законодателно уреден, най- малкото не подхожда на правовата държава. Изследването с полиграф не е доказателствено средство.
Принципно правилно и заслужаващо подкрепа е предложеното в § 8- чл. 54, ал. 1 създаване на т. 3 с ново съдържание, според което ИВСС да следи и за качеството на съдебните актове. Забележка следва да се отправи към критериите по б. „в” и „г”. Критерият по б. „в”- противоречиво прилагане на закона по сходни дела, следва да отпадне. Преценката дали две дела са сходни надхвърля правомощията на Инспектората, тъй като тя винаги изисква навлизане в същността на делото, своеобразно негово преразглеждане и преповтаряне на работата на съдията, респективно прокурора или следователя, каквито функции ИВСС не притежава.
Обща забележка към предложеното в законопроекта уреждане на извършването от ИВСС на проверка на имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи е, че същата не държи сметка за характера на проверката, съдържа текстове, несъвместими с правовата държава, както и текстове, които са немотивирани и вътрешно противоречиви. Съгласно § 78- чл. 175д, ал. 1, ИВСС извършва проверка за достоверността на декларираните факти в подадените декларациии. Така поставена, задачата надхвърля фактическите възможности на ИВСС, но и конституционно установените му правомощия.
Липсва ясно определяне на предмета на всяка от проверките и разграничение на проверките за почтеност, конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Не става ясно допустима ли ще е проверката по висящи дела и преписки. Извършването на проверка по висящи дела би създало възможност същата да се ползва като средство за натиск. Съдии, прокурори и следователи сами ще се отвеждат поради „общественото настроение и недоверие”, което в краен резултат ще минира процеса. Проверката би се превърната в инструмент за протакане и основна защитна тактика за едностранна изгода на страна по делото.
Липсва изискване за посочване в сигнала на подателя му, както и за подписването на сигнала. Това означава, че законопроектът урежда възможността за образуване на проверки по анонимни сигнали, което е не само неподходящо, но и уронващо държавността.
Предвижда се в отговорност на главния инспектор едновременно да не разкрива самоличността на подателя на сигнала /т. е. да не контактува с него/, така и да намери начин за контакт с него. Посочената разпоредба е неясна и противоречива, на практика се цели лицата, подали сигнала „ да бъдат под прикритие”, но това се постига чрез средства и прийоми, приложими само от специалните служби.
Пълният текст на становището на Инспектората четете тук.
Един коментар
Pingback: „Сега“: Прокуратурата си направи тежка самокритика – De Facto Legal