Прокуратурата публикува доклад за дейността си през 2015 година (обновена)

Defakto.bg

Няма съответствие между регистрираните престъпления ( 107 870), разкритите ( 45 28) и понесената отговорност за тях, се казва в  отчета    

На сайта на Върховна касационна прокуратура във вторник бе публикуван  годишния   доклад за дейността на държавното обвинение и разследващите органи за 2015 година.

За първи път, докладът е  съобразен и с решение на ВСС   за отчитане на прокурорската дейност и по препоръките на Европейската комисия, в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, се казва във въведението на отчета.  Съдържателните раздели в доклада са седем,  като изцяло нови са два: за  дейността на Бюрото по защита при главния прокурор и за дейността на прокуратурата по изпълнение на Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014–2020 г.

„За целите на настоящия Доклад, бе направен цялостен и задълбочен преглед на промените в законодателството през годината”, сочи  главният прокурор, който е одобрил годишния отчет.  В него има  обобщена информация за дейността на Върховната касационна прокуратура, Националната следствена служба, Върховната административна прокуратура и на прокуратурите от страната.  Включена е и  информация от докладите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите и на Държавната агенция „Национална сигурност“, която има допирни точки с работата на обвинението.

Резултатите от противодействието на престъпността са представени в национален мащаб, като е извършен съпоставителен анализ на данните с предходните две години и са изведени съответните изводи. Информацията за дейността на териториалните прокуратури и на разследващите органи е представена, съобразно фазите на наказателния процес – досъдебна и съдебна фаза.

 

Тенденции на престъпността

Резултатите и тенденциите на престъпността  сочат, че през 2015 година, по данни на  МВР  са регистрирани общо 107 870 престъпления, от които 10,5% – икономически.  Общата регистрирана престъпност намалява с 5,4% спрямо 2014 г. (114 004 регистрирани), и с 1,7%, спрямо 2013 г. (109 744 регистрирани), соич докладът.   Нивото на разкриваемост се е увеличило с 4,4 пункта, спрямо 2014 г., и с 4,7 пункта, спрямо 2013 г.  Като през 2015 г.  разкритите престъпления са 45 281 (42%), докато през 2014 г. са 42 839 (37,6%), а през 2013 г. – 45 566 (37,3%).

Допълнително от предходни години са разкрити 10 984 престъпления, при 11 676 за 2014 г. и 12 542 за 2013 г.

 Престъпления против собствеността.

В регистрираната, разкрита и наказана престъпност от последните  три години, доминират  престъпленията против собствеността, които са 54,5% от общия брой,  следват общоопасните с относителен дял 22,5%, а тези против личността са 3,9%.

Данните за тях са с най-голямо влияние върху общото намаление на конвенционалната престъпност. През 2015 г. са регистрирани 58 826 такива престъпления (66 769 през 2014 г. и 73 469 през 2013 г.), като от тях са разкрити 17 848 (30,3%), и още  3 845, регистрирани от предишен период.  За 2014 г. са разкрити 17 792 (26,6%) от регистрираните в периода, както и разкрити други 3 995, регистрирани от предишен период и за 2013 г. разкритите са 19 694 (26,8%), както и разкрити 4 481 престъпления, регистрирани от предишен период.

 Регистрираните грабежи са 784 (824; 1 043), а кражбите – 14 818 (14 802; 16 397).  За тригодишния период се отчита намаление при регистрираните  подкражби –  джебчийска, взломна, домова, от офиси, от магазини, на части и вещи от МПС, както и на тяхната разкриваемост.

Икономически престъпления

Регистрираните за 2015 г. са 11 360 (11 537; 12 481), т.е. налице е понижение съответно с 1,5% и 9,0% . От тях са били разкрити 3 658, или 32,2% (30,7%; 33,0%).  По видове се разпределят както следва:  регистрирани престъпления против собствеността – 2 140 (2 273; 2 210), от които разкрити – 380 (308; 393);  регистрирани престъпления против интелектуалната собственост – 321 (321; 434), разкрити – 118 (99; 103);  регистрирани престъпления против стопанството, финансовата, данъчната и осигурителната система – 5 210 (5 205; 5 801), разкрити – 1 925 (2 056; 2 479);  регистрирани престъпления против дейността на държавни органи и организации – 109 (156; 146), разкрити – 64 (70; 70);  регистрирани документни престъпления – 3 089 (3 350; 3 598); разкрити – 937 (927; 975)

Бележат ръст общоопасни престъпления

Тези престъпления бележат  ръст от 10,5% спрямо 2014 г. и от 9,0% спрямо 2013 г.   Конкретно посегателствата спрямо МПС нарастват съответно със 7,6% и с 11,0% спрямо предходните две години. Увеличение има и при регистрираните престъпления, свързани с наркотици – съответно с 21,1% и с 28,3%.

 Престъпления против личността 

При регистрираните има намаление от 6,3% в сравнение с 2014 г. и от 4,0% спрямо 2013 г., като в абсолютни цифри данните са следните: за 2015 г. – 4 195 престъпления, за 2014 г. – 4 475 и за 2013 г. – 4 370

Разкрити са 1 981 (47,2%) от регистрираните, както и други 1 027 престъпления, регистрирани от предишен период.  За 2014 г. – 1 707 (38,1%) разкрити от регистрираните в периода и 904 разкрити, регистрирани от предишен период. За 2013 г. – разкрити 1 694 (38,8%) престъпления, регистрирани в периода и 973 разкрити, регистрирани от предишен период.

 Изводи и прогнози 

За поредна година общата регистрирана престъпност намалява и се е увеличила разкриваемостта, посочва отчетът.  Нивото на престъпността в страната продължава да се определя от основни криминогенни фактори, като високото ниво на безработица, концентрация на населението в големите градове и обезлюдяване на малките населени места.  Със значителна степен на вероятност тези фактори ще запазят интензивността си, поради което криминогенната обстановка няма да се промени съществено по отношение на битовата престъпност, особено в областите с по-слабо икономическо развитие. За успешното противодействие на този вид престъпност е необходимо увеличаване на полицейското присъствие и въвеждане на системи за видеонаблюдение.  Процесите в Близкия Изток могат да доведат до активизиране на трансграничната престъпност по линия незаконно превеждане на лица през границата, трафик на хора и наркотици, контрабанда, изпиране на пари и др.

Няма  съответствие между структурата на регистрираната и на разкритата престъпност, от една страна, с тази на наказаната престъпност (т.е. на престъпленията, за които са внесени в съда прокурорски актове),казва още докладът.

Най-разпространените в страната престъпления – тези против собствеността, са на второ място по внесени в съд прокурорски актове. Причините са както ниската разкриваемост на тази категория престъпления, така и обстоятелството, че има повторяемост на част от извършителите (множество деяния, при съответните законови предпоставки се квалифицират като едно продължавано престъпление по чл. 26 НК).

Най-голям е броят на внесените в съда актове срещу лица, извършили общоопасни престъпления. Това е така, защото в голяма част от случаите извършителите биват разкрити при или непосредствено след извършване на деянието, което е основание да се проведат  бързи и незабавни производства.  При последните значително се скъсява времето от извършване на престъплението до предаването на съд, респ. санкционирането на извършителя, с влязъл в сила съдебен акт. Анализът на данните за регистрираната и разкритата престъпност дава основание и за извод, че ресурсите на органите на досъдебното производство са ангажирани най-вече по случаи, които по принцип не представляват фактическа и правна сложност, но са многобройни (напр. престъпленията по чл. 343б и чл. 343в НК),  сочи  докладът.

В него има  анализ на причините за върнатите от съда дела за доразследване,  както и за  влезлите в сила оправдателни съдебни актове.

В голяма степен причините за оправдателните оправдателните  присъди  се дължат на  неправилно квалифициране на деянието с обвинителния акт (обстоятелствената част на обвинителния акт и квалификацията) – 20,8% от общия брой влезли в сила оправдателни присъди и решения.

Друга причина са пропуски, грешки или пасивност при събиране на доказателствата в хода на досъдебното производство – 18,7 % от общия брой влезли в сила оправдателни присъди и решения.

В голяма степен оправдателните присъди се дължат и на пропуски и процесуална пасивност на прокурора в съдебната фаза, както и на  неподаване на съответен протест – 1,6% от общия брой влезли в сила оправдателни присъди и решения.

Като сериозен е отчетен и делът на оправдателните  присъда поради  събирането на нови доказателства в съдебната фаза, които не са могли да бъдат установени на досъдебното производство – 24,5% от общия им брой.

Според оценката на обвинението обаче,  най-сериозните  причини за  оправдателните  присъди са  противоречивата съдебна практика, промяната й в движение или  други обстоятелства, свързани с тълкуването на закона -те представляват   34,6% от общия брой влезли в сила оправдателни присъди и решения.  Тези причини  не компрометират тезата на прокурора, внесъл обвинителния акт или поддържал обвинението, сочи  заключителният извод в доклада .

В него са очертани и  приоритетите за работа на прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г. и в по-дългосрочен план,    съобразно  решенията на ВСС и  препоръките в Доклада на Европейската комисия от м. януари 2016 г.

Пълният текст  на доклада може да прочетете на сайта на ПРБ.