DeFakto.bg DeFakto.bg
Ако парламентът стане от 120 депутати, много по-малко ще се чува думата на много повече граждани
След частичното вето на президента заради неравно третиране на избирателните права на българските граждани зад граница в Изборния кодекс, в парламента подновиха политическите совалки. Засега, по неофициална информация ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт са постигнали съгласие, че на територията на Европейския съюз гласуването трябва да става по правилата от кодекса „Манолова“ – без ограничения на населените места, в които могат да се откриват секции, а за откриване на нова секция да се необходими 40 заявления, а не 100, както бе прието в закона.
Управляващите обаче не са се разбрали по най-конфликтния въпрос – за разкриване на секции извън територията на ЕС, в които попадат както Турция, която е проблемна за ПФ, така и Канада и САЩ. Според върнатия за ново разглеждане чл. 14 от ИК в страните извън съюза, трябва да се открива само по една секция и то само в градовете с над 1 млн. жители, в които няма дипломатическа мисия на България, като се изискват поне 100 заявления.
Докато управляващите решават какво да предпочетат – коалиционният мир или правата на гражданите, ние продължаваме дискусията за съответствието на промените в Изборния кодекс с конституцията? Този път наш коментатор е бившият конституционен съдия Димитър Гочев.
– Ако парламентът запази в Изборния кодекс различни режими за гласуването на българите в чужбина, това ще отговаря ли на Конституцията, г-н Гочев?
Не , разбира се. Конституцията забранява различно третиране на гражданите при упражняване на избирателните им права.
Правото на гласуване е уредено в чл.10 от Конституцията. В него се казва, че гласуването на избори, както и на националните и местни референдуми се провеждат на основата на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. По нататък в други текстове на Конституцията са описани правилата на активното избирателно право, тоест, правото на гражданите да избират Народно събрание и държавен глава . Отделно са посочени и характеристиките, на които трябва да отговарят кандидатите за народни представители и държавен глава, или очертано е т.нар. пасивно избирателно право.
Никъде обаче, конституцията не е дала възможност за различно третиране на гражданите при упражняване на избирателните им права. Нещо повече, основният закон акцентира, че при упражняване на вота, правата на гражданите са равни.
А след като конституционният принцип забранява различното третиране на гражданите, не може законите да ги делят на „бели и черни”, „красиви и грозни”, „синеоки и чернооки”.
Въвеждането на разграничение между български граждани , според местопребиваването им в Западни или Източни страни, с оглед правото им на гласуване категорично противоречи на конституцията. Не би трябвало да се въвежда. Очевидно глупава работа! Очевидно –противоконституционна!
– Много е оспорвано и другото решение на парламента – за въведеното задължително гласуване. Вашият коментар?
– До скоро и аз споделях идея, че то противоречи на Конституцията, но нещата са по-сложни. Защото правото да гласуваш не е само право. То е изпълнение на един граждански дълг. Конституцията казва:„Цялата държавна власт произтича от народа”. Затова всеки който гласува, независимо дали е за ляво или за дясно управление, изпълнява една държавна функция.
В случая задължението, според мен, не отнема правото да се избира, защото ако гражданите не харесват никой от предложените кандидати , имат право да запишат, че не избират никой.
–.Вашият колега, бивш конституционен съдия Пламен Киров, също със сериозни аргументи обяви пред De Facto Legal , че въвеждането на задължително гласуване е противоконституционно. Един от тях е, че в конституцията избирателното право е записано сред основните права на гражданите, а те са неотменими. Само Велико народно събрание може да ограничи избирателното право на гражданите, казва той.
– Виждам, че като в един глас са твърденията за противоконституционност на въведеното задължение за гласуване. Има и друго мислене, както виждате.
Затова е хубаво да се произнесе Конституционния съд.Това е един шанс въпросът да бъде изчистен завинаги.
Малко след разговора с г-н Гочев, парламентът прие, че на изборите за президент ще има и референдум, като пропусна и шестте въпроса, предложени от шоуто на Слави. Това наложи допълнителен разговор с бившия конституционен съдия
Г-н Гочев, ако на референдума, организиран от екипа на шоуто на Слави гражданите отговорят с „Да” на въпроса да се намалят ли депутатите от 240 да станат 120, трябва ли парламентът веднага да се задейства?
- – Сам по себе си един положителен отговор на референдума не води до автоматични промени. Би могло да се задвижи процедура за свикване на Велико Народно събрание. Но само, за да бъде намален броя на депутатите няма смисъл да се свиква ВНС. Това трябва да стане, ако предстоят генерални изменения в основния закон. С други думи, ако се приеме идея за нова конституция, тогава е оправдано свикване на ВНС.
- Според мен, обаче, тези които искат да бъде намален броя на народните представители едва ли си дават сметка, че сегашното Народно събрание, не е като предишното, което работеше на сесии. Сега парламентът е постоянно действащ орган с много определени функции. Има и друго, ако броят на депутатите бъде намален на 120 души, рязко ще бъде съкратено представителството на гражданите в парламента, тоест, много по-малко ще се чува думата на по-голямата част от обществото.
-
- Не е ли странно е, че парламентът пусна за „да и не“ въпросът за мажоритарен избор на директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР?
- – Популизъм. Вижда се, че въпросът е поставен от хора, които не разбират структурата на държавните органи. Полицията е орган на изпълнителната власт и не би трябвало да бъде подлагана на избори.
- (Още по темата Пламен Киров, бивш конституционен съдия: Задължителното гласуване противоречи на Конституцията, Спрете гърчовете за Изборния кодекс)
