DeFakto.bg DeFakto.bg
Временното отстраняване от работа до приключването на наказателното производство срещу отстранения държавен служител (по чл. 100, ал. 2 от ЗДСл ) е ограничение на правото на труд (чл. 16), задължението на държавата да създава условия за осъществяването му (чл.48), както и на правото на обществено осигуряване(‘чл 51, ал. 1) от Конституцията. Това казват 12-те конституционни съдии в мотивите към решението дело №4 от 2016 г. със съдия-докладчик Филип Димитров. С него в четвъртък Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционно временно отстраняване на държавния служител от работа, докато приключи образуваното наказателното производство срещу него.
Съдът изрично посочва, че „не става дума за защита на „право на длъжност“, а на правото на труд на държавния служител.
Правото на труд на държавния служител е защитено от Конституцията и закона. То може да бъде ограничавано в обществен интерес, но „при наличие на легитимна цел и пропорционалност между целта и степента на ограничението”, казва съдът.
„С временното отстраняване на държавния служител по чл. 100, ал. 2 ЗДСл се цели защита на специфичния авторитет на службата, който би могъл да бъде накърнен, ако лицето продължи да извършва дейност, във връзка с която вече е образувано наказателно производство срещу него. Така се предотвратяват и негови действия, които биха осуетили или затруднили наказателното преследване”,пише в мотивите.
Отстраняването обаче се извърша от органа по назначение по силата на закона, без преценка на обстоятелствата дали оставането на работа би пречело на органите от досъдебното производство, сочат съдиите. В крайно стеснени от закона рамки самият акт за това се проверява от съда по жалба на засегнатото лице. Но изобщо не е предвидена възможност за последващ съдебен контрол, който да отразява конкретното развитие на наказателния процес.
Несъмнено съществува обществена потребност от пълна неопетненост на държавната служба, казват 12-те. Затова изискването за лоялност на държавния служител към „ волята и интересите на нацията“ наистина не търпи компромис, но само когато безсъмнено е установена нелоялност“, уточняват мотивите.
Те обаче напомнят, че „образуването на досъдебно наказателно производство най-често предхожда привличането като обвиняем, без да е налице достатъчна сигурност, че престъплението е извършено от лицето именно в качеството си длъжностно лице. Без да се държи сметка за мястото в йерархия на държавната служба, правните последиците за всички служители са едни и същи, независимо от възможните съществени разлики.
Има други законови възможности за отстраняването на един уличен държавен служител – това може да стане по искане на самите разследващи органи (чл.69 НПК), може да бъде и дисциплинарно санкциониран по Закона за държавния служител. В тези случаи обаче чиновникът не губи правото на защита, докато временното отстраняване по чл.100 ал 2 от ЗДСл на практика се превръща в недопустима и безсрочна загуба на права, става ясно от изводите на съда .
Фактът, че отстраняването не подлежи на съдържателен съдебен контрол прави невъзможно да се реализира правото на защита на държавния служител. Затова оспорваната разпоредба е несъвместима с чл. 56 от Конституцията, е единодушното заключение на съдиите.
Изброените аргументи за ограничения на правото на труд водят и до категоричния извод, че временно отстраняването от работа е нарушение на принципа на правовата държава, заложен в чл.4 на основния закон. На тази основа съвсем логично чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е обявен за противоконституционен.
Повод конституционното дело станаха върховните административни съдии Боян Магдалинчев, Александър Еленков, Георги Георгиев, Тодор Тодоров, Росен Василев , които сезирах заради конкретен казус и поискаха съдът да отмени като противокоснеституционен чл.100,ал2 от Закона за държавиня служител.
Още през 2010 година от длъжност бе остранен тогавашния главен секретар на Министерството на труда и социалната политика Иван Пенчев заради започнало разследване срещу него. И той е отстранен до приключване на наказателното производство. В конкретния случай отстраняването трае над 5 г. – време, през което отстраненият не само не може да заема досегашната си длъжност, но няма как да започне и друга работа. А оттам той е лишен доходи, осигуровки за пенсия, здраве, безработица. Дори правото на труд на лишените от свобода срещу заплащане е защитено, посочиха върховните съдии. „ Когато законът не защитава и не гарантира труда, той е неконституционен”, категорични бяха те.
Създаването на подобна неяснота и несигурност по отношение на основни права е в разрез и с Европейската конвенция за човешките права и практиката на Евросъда в Страсбург, сочат върховните магистрати.
Подобно дело, но срещу нормата на чл. 230 от Закона за съдебната власт, е на доклад при председателя на съда Борис Велчев. Разпоредбата също допуска временното отстраняване от длъжност да е безсрочно, без преценка, по силата на закона.И така на практика оставя без доходи и осигуровки с години, докато трае наказателното производство съдиите, прокурорите и следователите.
