DeFakto.bg DeFakto.bg
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в парламента отхвърли в четвъртък на първо четене редактирания вариант на законопроекта на вицепремиера Меглена Кунева за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, съобщи Медиапул.
Това е станало след 2 -часово заседание, на което законът „Кунева” е бил подложен на сериозни критики от председателя на комисията Валентин Николов (Патриотичeн фронт), Методи Андреев ( ГЕРБ), Атанас Зафиров и Кирил Добрев (БСП). Янко Янков от ДПС заявил, че партията му принципно подкрепя „философията на закона“, но има опасения спрямо него.
Самата Кунева призовала депутатите да подкрепят текстовете поне на първо четене, след което в пленарната зала да бъдат направени необходимите корекции. В крайна сметка обаче проектът бе отхвърлен с 6 гласа „въздържал се“ срещу едва 4 „за“, пише Медиапул.
Докато представял аконопроекта, Валентин Николов изтъкнал, че по него има над 30 забележки.Според Николов изборът на бъдещото Бюро „Антикорупция“, което ще обединява част от Сметната палата, БОРКОР, Комисията за конфискация и Комисията за конфликта на интереси, трябва да става с квалифицирано мнозинство в парламента.
Без отговор оставал „големият въпрос кой ще проверява това Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество от парламентарна гледна точка“, смята председателят на комисията.
Позицията му била подкрепена от Кирил Добрев (БСП), който заявил, че групата няма да подкрепи предложенията, въпреки че „разбират необходимостта от този закон“.
„Лично аз ще гласувам с „въздържал се“ за това, че някои наши съвети са взети предвид. Но има доста смущаващи неща – тук има предпоставки за пристрастност в сигналите за корупция, принципно и политически няма как да приемем такива постановки“, добави колегата му от БСП Атанас Зафиров.
Методи Андреев (ГЕРБ) също не е пестил критики към проекта.Според него, сред проверяваните от бъдещото бюро висши държавни служители са пропуснати началникът и зам.-началникът на НСО, както и шефовете на районните полицейски управления и техните заместници, както и синдикалните лидери от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Кунева обещала,че може да бъде редактирано понятието „неподписани сигнали“. Добави и, че авторите на проекта са се съобразили с критиката, че бъдещото антикорупционно ниво трябва да се ръководи от колективен орган, а не еднолично.
Законопроектът получил подкрепата само на депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок. Преди да влезе за обсъждане в парламента редактираният вариант на закона „Кунева“ получи сериозни критики.
През март в специално становище, поискано от Кунева, петима съдии от ВКС обявиха,че новият Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество създава предпоставки за произвол и стимулиране на доносничеството.й
Съдиите категорично се обявиха против задействането на проверките по анонимни сигнали. И отбелязаха, че наред с неизяснения докрай термин „необяснимо богатство” се отваря врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм.В същото време търговията с влияние не е намерила място в закона като вид корупционно или корумпиращо поведение, предупредиха магистратите. И т.н.
Неправителствената организация Програма „Достъп до информация“ също имаше критики по законопроекта. С проекта се предвижда да се публикуват декларациите за имущество и конфликт на интереси само на лицата, заемащи висши публични длъжности. Броят им е 6852. Това означава, че декларациите на около 100 000 държавни служители, които трябва да са публични днес съгласно чл.17, ал.2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, няма вече да са публични, без да са изложени мотиви за това. Друг е въпросът, че в проекта за антикорупционен закон въобще не са записани принципи на прозрачност и отчетностq, заявиха от програмата.
