DeFakto.bg DeFakto.bg
Някои прокурорски въпроси отложени за петък
Съветът за съдебна реформа реформира съдебните заседатели, като изключи участието на общинските съвети в техния подбор. А за петък за „детайлизиране“ са отложени някои въпроси, свързани с правомощията на административните ръководители на прокуратури да извършват ревизии и проверки, както и да контролират работата на прокурорите и следователите от по-ниските нива, съобщиха от Министерството на правосъдието. Не става ясно обаче дали тук попадат и правомощията на обвинител № 1 да ревизира и проверява всички прокурори, да ги командирова из цялата страна, както и да отменя техните актове – текстове, които оставят децентрализацията на прокуратурата само на хартия.
Съветът, в който участват законодателна, изпълнителна и съдебна власт, днес заседава по втория пакет от промени в Закона за съдебната власт.
Участниците се обединиха около мнението да отпадне изслушването и изборът на кандидатите в общинските съвети. Същинският избор на заседателите ще се извършва от общите събрания на съдилищата, съобщиха от МП. За такава промяна се говори отдавна, тя бе дори лансирана от бившия правосъден министър Зинаида Златанова, но така и не попадна в проект. Проблемът със съдебните заседатели бе поставен в събота и от Сотир Цацаров на извънредното заседание на ВСС.
Съветът е одобрил увеличаването на горната възрастова граница за съдебните заседатели на 68 г., за да могат в работата на съдилищата да се включат и пенсионирани магистрати. Предлаганата в проекта долна граница от 25 г. обаче е коригирана на 21 г. (каквато е и в момента), защото в малките населени места имало недостиг на заседатели и съдилищата са принудени да назначават дори 18-годишни младежи.
Командированите съдии гласуват при приемане на тълкувателни решения
Командированите съдии във върховните съдилища ще участват в общите събрания без право на глас, е одобрил съветът. Те могат да участват в гласуването само при приемане на тълкувателни решения на общите събрания при върховните съдилища.
В събота във ВСС обаче „тримата големи“ единодушно подложиха на критика даденото в проекта право на 1/3 от съдиите да свикват общи събрания по въпроси, свързани с управлението на съда. Не става ясно дали съветът е удовлетворил исканията им.
Прието е, че шефовете на ВКС и ВАС могат да бъдат издигани от пленумите на ВАС и ВКС, от поне трима членове на съдийската колегия на ВСС, както и от министъра на правосъдието.
Предложения за главен прокурор могат да се правят от най-малко трима членове на прокурорската колегия на ВСС, както и от министъра на правосъдието.
Оставен е текстът, че изборът на тримата големи в съдебната власт вече ще се прави само измежду действащи съдии, прокурори или следователи. В събота Цацаров предупреди, че това залага капани в проекта.
Длъжностите на административни ръководители (извън „тримата големи“) не могат да бъдат заемани не повече от два мандата (може и не последователни) в един и същ орган на съдебната власт, е одобрил още съветът. За забрана на следващи последователни мандати на други нива, които на практика продуцират „вечните началници“ в Темида обаче няма и дума.
„Този проект се прави за засилване на съдийското самоуправление, което се приема добре от гилдията. Не забравяйте, че обратната страна на независимост и безпристрастност е отговорност“, е подчертала Екатерина Захариева.
Камарата на следователите в България е предложил да се въведат конкурси и за младши следователи, а Съветът им е дал срок до петък да внесат такива текстове. Отхвърлено е предложението на Камарата задължително занапред един от заместниците на окръжните прокурори да е шефът на следствения отдел там.
